— Какво?
— Марките, г-н Ментелик. Обещание за доставка на поща за цената на едно пени. Обещание, което трябва да бъде спазено. Елате да погледнете нещо. — Той стана и отиде до прозореца, откъдето го подкани с жест. — Елате де, г-н Ментелик.
Олян го беше страх, че може да бъде блъснат долу на калдъръма, но все пак се подчини.
— Виждате ли голямата щракалкова кула горе на Тепето? — посочи Ветинари. — Доста е притихнала Голямата Магистрална тази сутрин. Проблеми с една от кулите в равнините, доколкото разбирам. Нищо не може да стигне до Сто Лат и нататък по линията. А сега, от друга страна, погледнете надолу…
На Олян му отне известно време, докато разбере какво точно вижда, и тогава…
— Опашка пред вратите на Пощата? — учуди се той.
— Да, г-н Ментелик — подтвърди Ветинари с мрачна радост. — За марките, които рекламирахте. Гражданите на Анкх-Морпорк имат инстинкт за, може да се каже, включване във веселбата. Включете се и Вие, г-н Ментелик. Убеден съм, че сте пълен с идеи. Не ме оставяйте да Ви задържам.
Лорд Ветинари се върна зад бюрото и вдигна вестника.
Ето го точно на първата страница, мислеше си Олян, не може да не го е видял…
— Ъъъ… а относно другото нещо… — зазаеква той, не откъсвайки поглед от карикатурата.
— Какво ли може да е това друго нещо? — попита лорд Ветинари.
За момент настъпи мълчание.
— Ъ… нищо, собствено — измънка Олян. — Е, аз тогава да вървя.
— Ще вървите, г-н Началник Пощите. Пощата трябва да върви, нали?
Ветинари се вслуша в затварянето на далечни врати, след което отиде и застана на прозореца, докато не зърна златна фигура, забързана през дворцовия двор.
Дръмнот влезе и прибра съдържанието на кутията за изходящи.
— Отлично, сър — каза той тихо.
— Благодаря Ви, Дръмнот.
— Виждам, че г-н Конскипръж се е споминал, сър.
— Така излиза, Дръмнот.
Тълпата се развълнува, когато Олян прекоси улицата. За свое неизречимо облекчение той видя г-н Спулс, стоящ наблизо с един от сериозните мъже от печатницата му. Спулс забърза насреща му, извади един пакет изпод палтото си и му прошепна:
— Имам, ъ, по няколко хиляди и от двата вида, ъ, изделия. Пенита и двупенсови. Не са най-доброто, на което сме способни, но си помислих, че може да Ви потрябват. Чухме, че щракалките пак са спрели.
— Спасявате ми живота, г-н Спулс. Ако може само да ги внесете вътре. Между другото, по колко ли ще върви една щракограма до Сто Лат?
— Дори и да е съвсем кратичка, струва ми се, ще е най-малкото тридесет пенса — отговори гравьорът.
— Благодаря Ви — каза Олян, отстъпи малко, събра длани на фуния пред устата си и се провикна: — Дами и господа! Пощата ще отвори след пет минути за продажба на марки от едно пени и от два пенса! Освен това ще приемаме поща за Сто Лат! Първата експресна доставка за Сто Лат потегля до час, дами и господа, и ще пристигне още тази сутрин! Цената е десет пенса за стандартен пощенски плик! Повтарям, десет пенса! Кралската поща, дами и господа! Никакви имитации! Благодаря ви!
Тълпата се развълнува и няколко души забързано се отдалечиха.
Олян въведе г-н Спулс в сградата и учтиво затвори вратата пред носа на обществеността. Усети тръпката, която винаги се появяваше, когато играта беше в разгара си. Животът трябва да се състои от моменти като този, реши той. Сърцето му запя, а устата му забълва заповеди.
— Станли!
— Да, г-н Ментелик? — обади се иззад гърба му момчето.
— Тичай до Конюшнята на Хобсън и им кажи, че ми трябва добър бърз кон, разбрано ли е? Нещо с малко живец в кръвта! А не някоя дърта кранта с пиперка в задника, защото аз знам разликата! Айде, бягай! Г-н Грош?
— Дасър! — Грош действително отдаде чест.
— Ще стъкмиш ли някаква маса за гише? До пет минути да сме отворили и да приемаме поща и да продаваме марки! Аз ще взема писмата за Сто Лат, докато щракалките са спрели, а докато ме няма, ти си изпълняващ длъжността началник на пощата! Г-н Спулс!
— Точно до Вас съм, г-н Ментелик. Няма защо да крещите — каза укорително гравьорът.
— Извинявайте, г-н Спулс. Още марки, моля. Ще трябва да взема някои и с мен, в случай че ще има поща за на връщане. Ще можете ли да ги направите? Освен това петпенсовите и еднодоларовите ще ми трябват толкова бързо, колкото е… Добре ли сте, г-н Грош?
Старецът се олюляваше, а устните му се движеха беззвучно.