Зад замъка наистина се виждаше пътека между дърветата.
– Тук е – заяви Тед тържествено. Погледът му стана непроницаем и сякаш предизвикваше онзи тесен пешеходен път.
– Да видим тогава – каза Лора. В гласа ѝ се прокрадна тревога.
6
1994
За да отидат на купона, трябваше да изминат повече от километър и да се отдалечат от всички познати маршрути. Беше истински късмет, че Тед имаше картата на огромния кампус в главата си, и не само това, но и чувството му за ориентация беше безпогрешно. Заяви, че криволичещият пешеходен път, по който вървяха, ще ги изведе до братството по много по-пряк начин и не сгреши. Музиката потвърди, че бяха поели във вярната посока и не след дълго се изправиха пред дървена ограда в задната част на къщата.
Минаваше десет и въпреки това купонът дори бегло не се беше доближил до кулминационната си точка. Трите гръцки букви на стената на първия етаж бяха осветени подходящо за случая. Две момчета, по-големи от тях – във всякакъв смисъл на думата – ги посрещнаха на вратата с вкиснати физиономии. Тед се насочи към единия от тях – другият изобщо не ги и погледна – и му даде имената им. В този момент на паркинга пред къщата спря кола и три момичета слязоха от нея. Влязоха в къщата като у дома си, поздравявайки двамата охранители, без дори да прекъсват разговора и хихиканията си. Тед погледна якето си, после и това на Джъстин – той беше облечен в дългото си габардинено палто, прекалено за пролетно време по какъвто и да е въображаем стандарт – и като видя късите горнища и полички на момичетата, се почувства не намясто. Момчето със списъка ги намери по фамилия и кимна на другото, което все пак не изглеждаше убедено и им поиска документите за самоличност. Джъстин го извади от чантата си веднага и го показа с неохота.
– Ти не – каза другият, без да го поглежда. – Приятелят ти.
Само миг и Тед щеше да се обърне и да се махне. И Джъстин, естествено, щеше да го последва. Предвид развоя на събитията вечерта това щеше да е най-сполучливото решение, взето в живота му.
Ала влязоха.
Повечето гости бяха вътре в къщата, макар че няколко разпръснати групички пиеха и си говореха, надвиквайки се също и навън. Повтаряща се, пулсираща мелодия приканваше към отказ от влизане. Джъстин и Тед пресякоха предната градина с все сила и се видяха принудени да хвърлят един поглед на обстановката вътре. Там една, кажи-речи, многобройна група скачаше и се тресеше – да се нарече танцуване би било леко свръх, а останалите щъкаха насам-натам, всеки със своята пластмасова червена чаша. Имаше и диджей на един подиум и две маси с безкраен набор от напитки, подредени стратегически. Тед изброи пет кега, пълни с лед и кенчета бира „Кийстоун“. Беше топло, поради което свалиха горните си дрехи без ясна нагласа какво ще предприемат след това. Няколко души се обърнаха да ги позяпат с известно любопитство. Почти никой от присъстващите не беше от първи курс, това стана ясно.
Тед разпозна Дан Норис в групата, настанила се край една от масите. Норис, който в този момент пиеше текила с други членове на братството, беше идиотът, който го беше поканил. За щастие, дори не се загледа в Тед, който мигом предложи да се отдалечат. Грабнаха и двамата по една бира и излязоха през страничната врата към един покрит вход, където нещата бяха много по-кротки. Една двойка се целуваше неудържимо в единия ъгъл, а други се бяха отдали на същото върху един хамак. Градината в тази част от къщата беше осветена от един-единствен фенер с мъждива светлина.
В един от ъглите на покрития вход имаше кег с кенчета и се насочиха към него. Седнаха и двамата на перилата, загледани към къщата, където беше отворен един прозорец и позволяваше да се надникне вътре. Изпиха си бирата и грабнаха следваща. А после и следваща. Нито един от двамата не беше свикнал да пие, затова три бири бяха достатъчни, за да се почувстват замаяни.
– Трябваше да хапнем нещо преди това – отбеляза Тед.
Джъстин беше съгласен.
– Как вървят нещата с Денис, момичето от курса по творческо писане?
Тед се смъкна от перилото и когато се накани да отиде до кега за още бира, загуби равновесие. Разтвори ръце, за да го възстанови, както сърфист маневрира върху дъската си. Когато покритият вход престана да се движи, отиде до кега. Взе две кенчета и метна едното на Джъстин, който, разбира се, не успя да го улови. Кенът го удари в гърдите и падна на пода. Случката отприщи в тях пристъп на такъв смях, че в продължение на повече от минута не можеха да правят друго, освен да се държат за стомасите, докато ги заболят.