– Здравейте, момчета!
Приятелката ѝ също беше хубава, но доста по-неосвободена от дружката си, защото почервеня като домат при подобно нашествие. Беше една глава по-висока, много слаба и носеше фланелка с високо деколте.
– Аз съм Теса. А тя е Мария… братовчедка ми.
Както Тед, така и Джъстин се представиха и стиснаха ръце.
Теса се насочи към Джъстин, който все още седеше на перилото, и се подпря на единия му крак.
– От първи ли сте?
– Да.
– Страхотно! Мария също.
Мария кимна, потвърждавайки информацията. Все още не бяха чули гласа ѝ.
– Слушай, Джъстин – каза Теса напълно естествено, – тъкмо казвах на братовчедка ми, че си страхотен. Нали, Мария? – Теса се приплъзна и сега се намираше между краката на Джъстин, като потъркваше нежно предната част между бедрата му.
Мария на свой ред стоеше на разумна дистанция от Тед.
– Мамка му – каза Теса, когато установи, че чашата ѝ беше празна. Смачка я и я хвърли в градината. Отдели се за миг и с два скока отиде до кега. Върна се с две кенчета и подаде едното на Джъстин.
Петото…
– Теса, сигурна ли си, че… – подхвана Мария.
– Естествено! Не се тревожи, братовчедка ти знае какво прави.
Продължиха да пият известно време, като си говореха за университета, за родните си градове, но нищо за приятели и приятелки. През определени интервали, Теса отскачаше до кега и се връщаше с още бира, която раздаваше, без да пита. Направи го двеста пъти. В един момент дръпна Джъстин за ръката, който все така седеше на перилото и едва смогна да изпъне крака си и да се задържи прав. За секунди покритият вход се заклати опасно като кораб в открито море. Джъстин отпи една глътка от кена си само по рефлекс. Едва усети течността, която се плъзгаше по гърлото му, и миг по-късно отново отпи друга глътка, този път по-голяма от предишната. Теса го влачеше към стълбите, извеждащи към градината. Колко стъпала бяха? Три? Четири? Осемдесет? Джъстин тъкмо се канеше да стъпи върху второто стъпало, но проклетото поддаде с няколко сантиметра по-надолу и той за малко не се изтърси. Теса го сграбчи за ръката. Едната от гърдите ѝ се притисна към хълбока на Джъстин, който дори в замайването си беше с ясното съзнание за сладкото усещане.
Влязоха навътре в градината, отдалечени от единствения фенер.
– Накъде ме водиш? – попита той. Буквално чувстваше, че го водят против волята му, макар подобно нещо да не можеше да е сигурно. Това момиче не надвишаваше един и шейсет.
Теса се смееше, все още без да пуска ръката му.
– Не се плаши, няма да те изнасиля – казваше, подсмихвайки се.
Отдалечиха се на двайсетина метра, достатъчно, та музиката, заглушавана от дърветата, да достига до тях. За пореден път онзи пулсиращ тътнеж. Мушнаха се зад едни храсти и Теса подаде на Джъстин кенчето си бира. Той остана прав, слисан, хванал двете кенчета. Малко по-натам имаше леко изразен склон. Теса се наведе, краката – разтворени на деветдесет градуса и полата – навита до кръста. С абсолютна освободеност хвърли гащите си настрани и остави едра струя урина да изрисува перфектна дъга.
– Опашката за тоалетната стига до долния етаж, направо не е за вярване – каза Теса и издаде звук на облекчение, докато течността губеше траектория.
Джъстин също чувстваше зверската нужда да пусне една вода, но в същия момент силна ерекция накара приоритетите на малкия му приятел да сменят рязко курса си. Имаше нещо в това разюздано поведение на Теса, което изстреля хормоните му до луната. Когато струята урина беше изгубила почти цялата си мощ, Теса направи няколко разклащания с таза, които окончателно побъркаха Джъстин.
Теса оправи полата си и се излегна върху опадалите борови иглички. Урината обрисуваше рекичка с металически отблясък, която губеше очертания по склона надолу. Отново издаде същия звук на облекчение, подобен на продължителен стон, и Джъстин вече не можа да устои. Седна до нея, подаде ѝ бирата със съвършено ясната представа за това, което щеше да се случи.
– Може ли да ти споделя нещо извратено? – каза той.
– Ммм… извратено – събуди любопитството ѝ на мига. – Да чуем…
– Това беше адски секси.
Теса се разсмя. Сега, когато седяха един до друг, лицата им бяха по-близко отвсякога.
– Това не е извратено, глупчо. Извратено щеше да е, ако го бяхме направили там горе – каза тя, сочейки към димящата река, която започваше да попива в земята.
Джъстин остана без думи. Лила никога не му беше говорила така. Лила щеше да се ужаси само при мисълта да пишка пред него.