– Наистина си красив – каза Теса, докато милваше лицето му. Беше изпила повече от всички тях заедно и въпреки това изглеждаше напълно адекватна.
Джъстин усети кисел привкус, който го възбуди още повече. Идваше от боровите иглички, неудобствата на мястото навън – имаше нещо примитивно и необуздано във всичко това, което го беше довело до непознато за него състояние.
– Ти си красива – каза Джъстин. И без да се сдържа повече, улови здраво една от онези сочни гърди. Трябваше да отвори ръката си максимално и дори така не успя да я обхване цялата. Мозъкът му щеше да се взриви.
7
1994
Тед проведе приятен разговор с Мария, която се оказа, че посещава една от неговите дисциплини, и дори го познава по име. Знаеше за академичните му заложби и изрази изненада, че го е срещнала на този купон – на който впрочем братовчедка ѝ я беше накарала да дойде. Тед отговори, без да се замисля много-много; обеща си, че бирата, която държи, ще е последната, и отпиваше едва-едва на мънички глътки, докато Мария му разказваше колко ѝ е коствало да изкара едно C и за други работи, които няколко часа по-късно Тед нямаше да може да си спомни независимо от изумителната си памет. Два-три пъти бяха прекъснати от Теса, която се появи иззад храстите в търсене на още алкохол и се изпари сред смехове и тресящи се бюстове.
Купонът беше стигнал върха след полунощ. На Тед му се прииска да си ходи, да върви до „Блока“ в покоя на нощта, далеч от този адски шум, но не искаше да изоставя Джъстин.
– Братовчедка ми е малко развеселена – каза Мария почти като извинение.
– Джъстин знае да се пази сам.
– О, разбира се, не го казах за това – изчерви се Мария. Горкичката, лицето ѝ беше като отворена книга.
Сега покритият вход беше много по-населен, отколкото в началото. Изведнъж множеството се разцепи и двама якички студенти се спуснаха като двама разбойници. Единият от тях беше Дан Норис.
– Ей, Макей! – провикна се той.
Приближи се до Тед, без да спира да се усмихва, потупа го по гърба и го удостои с бърза прегръдка или две едновременни потупвания по гърдите и гърба.
– Колко хубаво, че си дошъл! – каза Норис. После се обърна към приятеля си и добави: – Слушай, Тим, този тук е гений на покер.
Тим стоеше с безизразна физиономия. Беше мускулест и беше остриган нула номер.
– Дойдох да си разнообразя вечерта – принуди се да каже Тед. Помисли да благодари на Дан за поканата, но си замълча. Вече беше забелязал, че мъжагите не идваха с приятелски намерения, и предпочиташе да прекрати всичко с достойнство.
Мария побеля като лист хартия. Дан и Тим бяха третокурсници. Какво търсеха тук? Няколко лица се обърнаха към тях. Нещо се мътеше…
– Наистина, Тим – крещеше Дан, – трябваше да го видиш. Изглеждаше сякаш ни кроеше номер!
– Оо, така ли? – заинтересува се Тим.
– Никога не бях виждал човек да печели толкова много поредни ръце. Тоя тип ми струваше трийсет долара!
Тед успя да запази приличие. Мария беше на крачка да заплаче.
– Какъв е номерът, Макей?
– Няма номер – каза Тед, свивайки рамене. – Въпрос на практика е, предполагам.
Дан избухна в смях. Тим поклащаше току глава.
– Ще ти кажа какво ще направим, Макей – каза Дан. – По-късно ще се качим горе да поиграем малко покер. Какво ще кажеш?
– Ами, не знам… малко е късничко.
– Късничко? Хайде, човече! Дължиш ми възможността да си върна парите.
Дан отново го прегърна с мощната си ръка. Дъхът на алкохол беше непоносим, въпреки че бабанкото не даваше вид на много пиян, ако се съдеше по говора му. Тед на свой ред си беше възвърнал самоконтрола като по магия; изчезна замайването, пулсиращата болка в главата и се избистри обичайната острота на ума му. Възстановяващата мощ на страха, помисли си с хумор. Най-доброто беше да следва играта на Дан, прецени той. Ако се видеше принуден да играе, нямаше да е проблем да се остави да падне с няколко ръце. Ако станеше нужда дори, можеше да възстанови на Дан прословутите трийсет долара. Щеше да си научи урока за следващия път – да не размазва момчетата от трети курс с такава лекота.
– Добре, Дан – каза Тед.
– Отлично! – Дан му стовари един удар по рамото. – Ще се видим след малко тогава.
Тим им хвърляше заплашителни погледи, когато двамата си тръгнаха. През прозореца ги видяха как се присъединяват към друга група и се отправят към една от масите за няколко шота водка. Групичката, събрана в импровизиран полукръг, крещеше при всяка глътка, удряйки след това чашите в дървената маса. Дан изпи три питиета за по-малко от минута и Тед си каза, че няма причина да се притеснява – Дан Норис щеше да бъде разгромен за нула време, ако продължаваше да се налива в същия дух. Не се очертаваше да има партия покер тази вечер.