– Няма да повярват.
– А ти няма защо да им го казваш – Тед го гледаше втренчено.
– Точно това мислех да направя, Тед. Но много хора са ме виждали из парка нощно време. А ако не им го кажа, ще стане по-зле.
Тед стана и се разходи из стаята. Размишляваше на висок глас:
– Това, че си ги видял, несъмнено усложнява нещата.
Запази тишина за известно време.
– Ти къде беше вчера? – изстреля Тед на приятеля си по стая.
– Учех в общата зала до десет и половина.
– Тогава имаш алиби.
– Не знам. Как можем да сме сигурни кога са го убили?
– Мъжът е носил сакото и шапката на университета и единствената причина за това е била, че е бил с… Джорджия. В колко часа си ги виждал?
– Никога след осем.
– Ето ти. Освен това тя ще го потвърди.
– А ако са се виждали по-късно и аз така и не съм ги видял?
– Джъстин, невъзможно е Джорджия да се е шляела сама в кампуса в по-късни часове. По-вероятно всичко да е станало по същото време както на предишните им срещи. Тя си е тръгнала и онзи се е задържал по-дълго, направил е няколко кръгчета, за да разсее съмненията, преди да се качи на колата и да си тръгне. Това се е случило. В този промеждутък са го нападнали и убили. А ти си учил на общия етаж, имало е няколко свидетели. Не си излизал от залата в нито един момент, нали?
– Не.
– Чудесно. Същото ще кажеш на полицията, ако те попита. Обичал си да ходиш в парка, но никога не си ги виждал. Никога. И съответно никога не си ми говорил за тях, защото не си знаел нищо.
Тед подчерта последните думи, произнасяйки ги на свръхбавно. Джъстин кимаше. Лицето му започваше да се отпуска много бавно.
– Не знам… Полицията няма ли детектор на лъжата и такива работи?
– Чуй ме, Джъстин, погледни ме. – Тед го стисна за раменете. – Просто ще скриеш, че си ги видял няколко пъти, и то ще е само, за да не може разследването да се отклони към теб и към мен и да успеят да заловят истинския убиец. – Джъстин отричаше с глава. – Изслушай ме, развиваме най-лошия сценарий. Може би полицията има заподозрян, а ти се тревожиш напразно.
– Да, възможно е.
– Разбира се, че е. И помни, ти имаш алиби. При малкото време, което отделяш на ученето напоследък, си беше истински късмет, че точно онази нощ си учил, не смяташ ли?
Джъстин за първи път нервно се усмихна.
– Истината е, че си прав. Ако бях скитал по кампуса онази нощ, сега щях да съм се подмокрил от страх.
– Именно. Няма за какво да се тревожиш сега. Ако някой излезе пред полицията с коментар, че ти е харесвало да скиториш из парка, ти ще кажеш, че това е вярно, но ти никога не си ги виждал, нито си знаел за романса им. А за снощната вечер, просто ще опишеш какво си вършил. Всичко ще бъде наред.
Когато Тед представяше картината по такъв начин, всичко изглеждаше просто. А не беше ли всъщност? Джъстин не беше убил преподавателя Тайлър, нито беше казвал нещо на приятеля си, следователно той също не би могъл да го е сторил.
– А ти, Тед, къде беше снощи? Подозирам, че на шестия етаж, нали?
Физиономията на Тед се смени.
– Да, бях на шестия етаж. Но някъде към шест си тръгнах.
Тежко мълчание се настани помежду им.
– А по-късно? – попита Джъстин с противен тон.
– Дойдох да уча тук... Затова се боя, че нямам солидно алиби.
Тед започна да се смее.
13
1994
На следващия ден стана публично достояние, че Тайлър е имал връзка със студентка на име Джорджия Маккензи, и интересът към случая скочи лавинообразно. Следенето беше постоянно. Два хеликоптера кръжаха над кампуса и снимаха от въздуха. Университетът прекрати всички дейности за три дни (които в крайна сметка станаха пет). Жененият преподавател, и то със стабилно семейство, който върти любов със студентка, беше твърде апетитна история. Най-напористите и нетактични журналисти лансираха хипотезата, че Джорджия можела да убие любовника си в пристъп на ревност. Лудо влюбена в своя преподавател девойка губи разсъдък, когато той решава да я зареже.
Не мина много време, преди погледите да се спрат върху Тед.
14
1994
Слуховете в кампуса на университета изпревариха събитията. Веднага щом Тед разбра, че авантюрата на Джорджия с преподавателя беше излязла наяве, той отиде да я види в стаята ѝ, където момичето се беше скрило в пристъп на паническа атака. Тед нямаше време за формалности и директно подходи към въпроса; искаше да разбере какво е видяла приятелката му онази нощ, ако изобщо беше видяла нещо. Самата Джорджия му съобщи, че родителите ѝ били тръгнали насам с адвокат, така че времето беше кът. Огромна беше изненадата му, когато тя му призна, треперейки и със сълзи на очи, че не само е била именно с Тайлър онази нощ, ами е станала свидетел и на самото убийство. Тед се вкамени намясто. Накъсаният разказ на момичето потвърди, че са били на една от пейките в парка, че целта на онази им среща (закле се пред Тед, че щяла да е последната) била да скъса с него и че разговорът не се развил в особено приятелски тон. Водили спор и преподавателят ѝ казал нещо болезнено (Джорджия не искаше да разкрие какво) и тя започнала да плаче. Той се опитал да я прегърне, но Джорджия не му позволила. След малко тя се изправила и по нейните думи казала на преподавателя нещо, което нямала намерение да прави. Казала му, че ако не я оставел на мира, щяла да разкаже всичко на съпругата му. Станала и си тръгнала; отдалечила се няколко метра, но чувството за вина я надвило; тогава се върнала, не за да го моли за прошка, а защото Тайлър не заслужавал да му каже такова нещо. И когато била на няколко метра разстояние, видяла всичко. Една сянка изникнала от храстите и с невиждана бързина прерязала гърлото му. Тайлър паднал безжизнен на една страна, без дори да успее да извика. Убиецът не помръднал в продължение на секунда, като едва се очертавал в мрака, и преди да си тръгне, направил нещо неочаквано – навел се и потърсил нещо в тялото на преподавателя. Джорджия не могла да види какво. Веднага след това изчезнал със скоростта на привидение.