Тед проследи разказа в пълно мълчание. Тя беше седнала на леглото, а той на един от столовете. Не се приближи в нито един момент, за да я утеши. Не го намери за най-уместното.
– Успя ли да видиш кой го направи? – попита на свой ред Тед.
– Когато се наведе, до лицето му почти достигаше светлината на уличната лампа, но не успях да го видя.
– Ще го кажеш ли на полицията?
– Не знам, Тед. Много съм уплашена. Снощи дойдох и изгълтах куп хапчета за сън. Не помислих, че Тайлър би могъл да оцелее, затова напуснах мястото, реших, че е по-добре. Не можеш да си представиш струята кръв, която бликна от гърлото му, и начина, по който се строполи на земята. Беше…
Джорджия плачеше неудържимо. Крехка и трепереща, умоляваше за изкупителна прегръдка, която така и не получи.
– Изглеждаше, сякаш убиецът знаеше какво прави – завърши Джорджия.
Тед кимна.
– Имам нужда да ми простиш.
Но преди Тед да отговори, вратата на стаята се отвори и там изникна не кой да е, а детективът, натоварен със случая, мъж с фамилия Сегара и двама други полицаи.
Джорджия даде показания на следващия ден, а след нея и Тед. Не им позволиха да се видят отново. Колкото до него, поддържаше непоклатимо онова, което беше казал на Джъстин в стаята им – нощта на престъплението е бил в залата за покер на шестия етаж и после отишъл да учи. Зададоха му всякакъв род въпроси, не само за въпросния ден, но и за предишните, скачайки от един времеви отрязък на друг с ясното намерение да го объркат. Тед не си противоречи нито за миг.
По някакъв начин хроникьорите, отразяващи случая, се докопаха до показанията на Джорджия и нейната версия за събитията стана официална. Десетки репортери, някои разположени в парка извън отцепения район, разказаха за срещата на студентката и преподавателя и за това как тя се върнала миг по-късно и го видяла да умира. Много хора (включително Тед) смятаха, че изтичането на тези показания беше внимателно режисирано от детектив Сегара. Макар младото момиче да не е могло да разпознае убиеца, поне потвърди, че не се касаеше за гаджето ѝ Тед, когото, заяви, би разпознала и на слаба светлина. Спекулациите не спряха и се спретнаха всякакъв тип хипотези. Имаше такива, които се съмняваха в цялостния разказ на Джорджия и я нарочиха за главен извършител, даже имаше такива, които заподозряха възможен заговор с гаджето ѝ. Други посочваха съпругата на Тайлър като отчаяна убийца.
Положението на Тед се усложни, когато адвокатите на Джорджия я посъветваха да разшири показанията си. Момичето беше замесено по подразбиране – имаше мобилен, с който да убие преподавателя, а за капак беше избягала от местопрестъплението. Естествено, в неин плюс беше обстоятелството, че сама е заявила всичко това, но дали беше достатъчно? Най-малко две от приятелките ѝ знаеха за тайния ѝ романс, а съществуваше и вероятността някой да ги е видял, поради което фактът, че тя първа изложи версията си, можеше да се изтълкува като параван. Истината беше, че колкото повече часове се изнизваха, толкова повече погледи се насочваха към Джорджия. Адвокатите ѝ препоръчаха да коригира показанията по отношение на видяното от нея през онази нощ. В действителност светлината е била много слаба и момичето няма как да е разпознало когото и да било, дори и Тед. Адвокатите заявиха, че посещението на Макей в стаята ѝ на следващия ден (нещо, на което самият Сегара стана случаен свидетел) било смутило Джорджия и макар че тя не вярваше, че гаджето ѝ беше способно на подобно нещо, и затова го беше отхвърлила на първо място, истината беше, че не можеше да каже нищо за човека, убил Тайлър. Даже не можеше да потвърди, че е бил мъж.