– Маркъс?
Звукът беше ужасен.
– …сти …шно …болницата.
Лора се отдалечи инстинктивно. Помоли Лий за ключодържателя и охранителят ѝ го подаде без възражения.
– Маркъс, нищо не ти разбирам. Спешен случай в „Лавендер“?
– …йте …отдал…
Нямаше смисъл. Лора извървя лабиринта, който ги беше довел до мястото, но по обратния път. Трябваше да пробва три от малките ключове, докато успее да излезе от сградата, и отново опита как е връзката.
– Сега чуваш ли ме?
– Сега да. Излязох от сградата.
– Каква сграда?
Маркъс звучеше притеснено.
– Пътеката зад къщата на Тед води до стара фабрика. Същата, която…
– Лора, слушай ме внимателно. Макей с Лий ли е?
– Да.
– Оковани ли са ръцете и краката му и добре ли е надзираван?
– Да. Защо?
– Сигурна ли си, че не може да те чуе!
– Да! Маркъс, тревожиш ме, какво е станало?
– Искам да ме чуеш внимателно. В момента съм с Боб Дювал. Боб направи проучването, за което го помолих. В действителност е имало убийство в УМА през 1994 година, когато Тед е бил първокурсник. Преподавател на име Томас Тайлър е бил заклан. Доста раздухван случай. Полицията е проучила няколко студенти, сред които Тед Макей и Джъстин Линч, но не намерила нищо. Случаят останал отворен и архивиран. Държа досието в момента. И познай.
Лора не можеше да отгатне нищо, защото едва успяваше да смели новата информация. Убит преподавател? Спешното позвъняване на Маркъс нямаше как да означава друго, освен…
– Кажи ми останалото, моля те.
Изведнъж се отпусна и краката ѝ омекнаха, докато не се свлече на земята.
16
1994
Пет дни след убийството на Томас Тайлър кампусът продължаваше да се тресе от вълнения. Академичните занятия бяха възстановени по обичайния график и въпреки това убийството на преподавателя изглеждаше единствената възможна тема на разговор. Снимачните екипи от телевизиите вече не бяха позиционирани в УМА, нямаше и хеликоптери, които да прелитат непрекъснато, но медиите не бяха забравили случая ни най-малко. Сега фокусът на вниманието беше попаднал върху любовния триъгълник. Новините бяха съпроводени от снимки на Тайлър и семейството му, на Джорджия Маккензи и две-три на Тед (едната от годишника на гимназията). Джорджия се беше върнала у дома си по лекарска препоръка, въпреки че полицията беше излъчила изявление, в което информираше, че момичето не е разследвано за убийството на Тайлър. Почти никой не вярваше на това.
Беше шест сутринта, когато един глас прозвуча по домофонната уредба на „Блока“. Вратите на стаите се отвориха. Току-що събудени студенти с подпухнали лица, полузатворени очи и още по пижами се споглеждаха, в опит да асимилират чутите думи. Гласът не беше на кого да е, а на декана. Приканваше ги да слязат за около десет минути. Важно съобщение щеше да бъде направено на първия етаж.
Това беше крайно необичайна ситуация. Какво съобщение се налагаше да бъде направено в шест сутринта, без да е планирано?
В стая 503 Тед се събуди пръв. Приятелят му имаше най-дълбокия сън, който Тед беше виждал в живота си, поради което бяха нужни две минути, за да получи минимална съзнателна реакция от негова страна. Когато Джъстин заподозря, че това имаше връзка със случая, веднага изпадна в тревога.
– Да не прибързваме, Джъстин, моля те. Облечи се и да слизаме най-после.
Останалите им съседи по стаи на петия етаж се нижеха по коридора полузаспали.
Когато стигнаха на първия етаж, съмненията дали съобщението имаше нещо общо с убийството на Тайлър, бяха напълно разсеяни. Група от десет полицаи се качиха към стаите, докато някои студенти все още слизаха. Общата зала беше препълнена и се пукаше по шевовете. До вратата стояха деканът и детектив Сегара, който всички разпознаха от лаконичните му изявления по телевизията по случая. Заедно с тях имаше още няколко полицаи и двама типове, които придружаваха декана.
– Какво, по дяволите, означава това? – измърмори Джъстин.
– Вероятно някоя рутинна процедура – каза Тед с неглижиран тон.
– Добър ден – каза деканът. – Ще бъда кратък. Както вече предполагате, нуждаем се от съдействието ви за разследването, което полицейският отдел на Масачузетс провежда понастоящем. Детектив Сегара и хората му ще претърсят сградата и от вас се иска да останете тук, докато това се извърши.
Смесица от шушукания и недоволство плъзна из помещението. Сегара взе думата.
– Ако някой от вас се нуждае от нещо от първа необходимост за следващите два или три часа, да вдигне ръка сега и един служител ще го придружи до стаята, за да си го вземе – направи пауза. – Под първа необходимост имам предвид лекарства.