– За вас имам ценна информация – казваше Марман в коридора на петия етаж, – не е слух, момчета.
Ървинг Просър и Джъстин го слушаха внимателно.
– Да влезем в стаята – подтикна ги Тед. Беше стаята на онази минигрупа.
Марман не беше особено убеден; там можеха да се присламчат още слушатели.
– Хайде, Марман – настоя Тед. – По-добре ще е да го обясниш на всеки поотделно, не мислиш ли?
– Да, разбира се.
Влязоха в съседната стая 504 и седнаха на леглата, по двама от всяка страна.
– Това е невъзможно, сверих го през три източника – казваше Марман в разпалената си роля на разследващ журналист. – Бащата на Фиона Смит, която учи с приятелката ми, чула да го казва собственият ѝ баща, който е полицай и работи по случая. Също и Мередит Малоун, сестрата на секретарката на декана, го е чула да говори със Сегара по телефона. И за капак…
– Ще вземеш ли да ни кажеш за какво става дума най-накрая, моля? – прекъсна го Тед.
– Да – подкрепи го Ървинг. – Да минем по същество.
– Добре. Полицията има ключов свидетел – каза Марман и зачака реакцията на другите трима.
– Някой, който е видял какво е станало? – попита веднага Джъстин.
– Коя част от ключов свидетел не схвана? – пошегува се Ървинг.
Ако някой кръстосваше парка по нощите, мислеше си Джъстин, може да го е видял някога и да го каже на полицията.
– Да, някой е видял какво е станало – подкрепи го Марман. – Дори знам името му. Някакъв си Уендъл.
– И какво още? – Ървинг не изглеждаше впечатлен.
– Фиона казва, че баща ѝ говорил за Уендъл като за ключа към всичко, че им предоставял ключови данни, изобличителни, като не само бил присъствал в момента на убийството, но също знаел как да ги отведе до убиеца. Сегара обещал на декана, че случаят ще се разреши в рамките на седмица.
– Виж ти... И кой е този Уендъл? Студент?
– Имам приятел, който работи в студентския департамент и проверява точно това. За момента никой, изглежда, не познава човек с такова име.
– Ако не е студент, трябва да е някой от поддръжката, нощен пазач, охранител или нещо от сорта.
Тед спокойно се намеси:
– Трябва да разберем кой е въпросният Уендъл. Можеш ли да го провериш?
– Ако е студент, може би. Макар да се съмнявам да е така в действителност. Щяхме да сме го разбрали по-рано.
– И аз смятам така – каза Джъстин.
Тед се върна в стая 503. Имаше нужда да помисли.
18
1994
Убийството на Томас Тайлър не беше разкрито. Впоследствие досието му се озова на съхранение в архива на щатската полиция с малкото приложени доказателства и там щеше да остане с години. Никой в „Блока“ никога не научи кой беше Уендъл и каква ключова информация беше предоставил за изясняване по случая.
Убиецът на Тайлър уби повторно, неведнъж, а няколко пъти.
19
В наши дни
Лора продължаваше да седи на земята, с гръб, опрян в мръсната фасада. Над стената дърветата се движеха ритмично, облаците бяха потъмнели и бризът беше преминал в мощен вятър. Сухи листа се завихряха пред нея, като брулеха асфалта на пустия паркинг. Металическият глас на Маркъс, изникващ от малкия говорител на телефона, беше единственото, което я поддържаше що-годе в кондиция.
– Лора, там ли си?
– Да. Сигналът не е добър. Треперя, Маркъс.
– Бъди спокойна. Ако Макей е окован и не помни нищо… няма причина за тревога. Но ако не е така, тогава защо ви е завел дотам?
– Не знам. Във всеки случай има нещо, което не мога да разбера, казваш, че в досието фигурира някакъв ключов свидетел Уендъл.
– Точно така, но не става дума за действително лице. Полицията го е измислила и е пуснала слуха за това, че имали ключов свидетел на убийството. Има смисъл, ако убиецът е някой плашлив студент, склонен да направи някоя грешка. Щом видях името в досието, всичко ми се изясни…
– За мен не е толкова ясно.
– Лора, чуй ме, моля те. Макей е убил този преподавател, защото го е мамил с приятелката му. Уендъл е бил единственият, който е можел да го разобличи, и затова го е искал мъртъв като в циклите. Разбираш ли?
– Опитвам се да го асимилирам.
– Лора, аз и Боб пътуваме към вас. Трябва да ми изпратиш точните координати. Боб се е свързал с ФБР и техен екип е на път. Разбирам, фактът, че си там, ти пречи да мислиш ясно, но ми се довери. Помисли какво ти казах в началото. Макей и Блейн са братя. Блейн е имал непоклатимо алиби, когато са убили приятелката му… Но Макей? Съвсем спокойно може да е я убил той. Не знаем нищо за отношенията между братята.