Лора не можеше да свикне с идеята, че Тед и Блейн са братя. По какъв начин пасваше това парченце в пъзела?
– Маркъс, ще затварям. Ще заподозрат, че нещо не е наред, ако не се върна скоро. Ще ти изпратя адреса с есемес.
– Добре. Лора, бъди изключително внимателна. Ако Макей е убил онзи преподавател, а вероятно и приятелката на брат си, едно е безспорно, и то е, че е минало дълго време между първата и втората смърт. Боб смята, че може да има и още.
Тя не отговори.
– Казвам ти го, защото искам да ми обещаеш, че ще се пазиш.
– Ще го направя. Дочуване.
Лора затвори и продължи да притиска телефона към ухото си. Изненадата и вълнението започнаха да затихват, а страхът – да взима връх; неочаквано фабриката ѝ се стори заплашителна. Познаваше бегло Лий Стиуел, охранител, който дори не работеше в нейното отделение, и въпреки това нуждата да се чувства придружена и охранявана беше толкова силна, че единственото, за което мислеше, беше само как да влезе и да се присъедини към него.
Включи джипиеса на мобилния и изпрати координатите на Маркъс.
Може да има и още.
Влезе във фабриката, като прехвърляше в ума си всичко, което знаеше за случая. Беше превъзбудена от онова, което Маркъс току-що ѝ беше разкрил по телефона, но започваше да вижда по-далеч и да събира невидимите нишки, дърпали Тед през цялото това време. Жизненоважният въпрос беше да разбере каква част от това знаеше той в настоящия момент. Лора пресече зоната с офисите и се спря на същото място, където Тед се беше задържал преди минути, като се загледа в същата странична врата. Защо ще слагат катинар на вътрешна врата? Без да му мисли много, се подпря на вратата и пробва най-големите ключове, докато не улучи онзи, който отключваше катинара. Попадна на обзаведен, но разхвърлян кабинет. Пробва ключа на лампата без успех. Включи фенерчето на телефона и огледа помещението. Имаше дървено бюро, стол в много окаян вид и няколко архивни шкафа. Въпреки мръсотията и общото лошо състояние беше очевидно, че този кабинет е бил посещаван със завидна честота. Лора се приближи до бюрото и отвори едно от чекмеджетата. Противно на очакваното, то поддаде с лекота. Вътре намери няколко картонени папки, които не посмя да пипне. Отвори другото чекмедже, от лявата страна, и намери още папки. Знаеше какво съдържат… беше сигурна.
Измъкна първата и я отвори. Имаше няколко страници и започна да ги прелиства с едната ръка, докато с другата държеше мобилния. Не сгреши. Пред себе си виждаше изрезки от пресата за убийството на жена на име Елизабет Гарт.
Заклана.
Не можа да се сдържи и прочете три или четири статии по случая.
После прелисти и другите папки, десет на брой. Все жени.
Може да има и още.
20
В наши дни
Лора беше излязла преди по-малко от пет минути и Лий започваше да се чувства неудобно. Макей го гледаше с доволна енигматична усмивка.
– Какво е това място? – попита охранителят.
Тед погледна нагоре, към ъглите, като че търсеше отговор във въздуха.
– Нещо като бърлога предполагам. Вид убежище.
Лий не се изненада прекалено. В „Лавендер“ беше чувал много по-ужасяващи истории от тази за богат тип, който обича да прекарва времето си в изоставена фабрика.
– Значи си си спомнил за него – каза Лий без особен ентусиазъм. – Когато лекарката се върне, ще можем да си ходим най-сетне.
– Не вярвам да се върне бързо.
Лий го изгледа продължително.
– Не вярвам да се върне бързо – продължи Тед. – Звучеше като доста неотложен случай.
– Едва смотолеви две-три изречения, преди да тръгне.
– Може би.
Тед се опря на една стоманена маса. Отгоре ѝ имаше ръждясали парчета метал, кофи с боя и други подобни. Ръцете му бяха оковани отпред, но дори така Лий застана нащрек. Този тип можеше да е дал сигнал на някого отвън, за да му помогне да избяга. Доктор Хил му имаше доверие, но Лий смяташе, че тя действаше по много несигурен начин.
– Преди да ме затворят в „Лавендер“, исках да се самоубия. – Внезапната смяна на темата промени видимо изражението на Тед.
– Страдаш ли от някакво заболяване?
– Не.
Още веднъж отнесеното изражение…
– Все още искам да се самоубия, Лий. – Тед отвори широко очи, в тях се четеше смесица от лудост и молба. – Желая го повече от всичко на света.
Лий се изправи тутакси на нокти. Сложи ръката си на пистолета, но не го извади.
Тед се усмихна, без да помръдне и милиметър от мястото си.
– Спокойно, Лий. Искам да ти предложа нещо.
– Какво нещо?
– Когато докторката се върне, ще опитам да избягам. Ти ще ми дадеш предупредителния сигнал, всичко по устав, предупреждаваш ме, че ако не спра, ще ме застреляш и аз просто няма да се подчиня. Бум, бум… и работата е свършена.