– Няма да те убия, Макей. Ако се правиш на умник, ще отнесеш един куршум в крака.
– Хайде, Лий. Да играем играта ми за малко, искаш ли? Доктор Хил ще бъде достатъчен свидетел. Никой няма да може да докаже дали си се целил в крака, или в главата. Мога да бягам доста бързо… Тези вериги не са толкова къси. Няма да е лесен изстрел.
– Няма да те убия – повтори Лий. – Единственото, което искам, е да се върна в „Лавендер“ преди три и да се прибера у дома при жена ми.
– Сега като спомена… жена си. Марта се казва, нали? Представи си да сбъднеш мечтата ѝ за къщичка на езерото. Няма ли да е великолепно?
Лий сбърчи чело и запази мълчание.
– Представи си, Лий, че освен това можеш да купиш бусче с двойна тяга и да отидете с Марта в къщата ти насред нищото, да си купите продукти и да прекарате два или три дни само двамата. Представи си един ден, като се пенсионираш, да можете да пътувате с Марта в Европа за два или три месеца. Познавате ли Европа? Представи си да видиш всичко това, без да се притесняваш за никакви разходи…
– Добре, Джон Ленън, каква е целта ти?
– Целта ми, Лий, е да можем да претворим това в действителност още сега.
– Как?
– Тази фабрика има огромно мазе. Там е скрит един милион долара кеш. Твой е.
Лий се усмихна.
– Един милион, скрит в мазето?
– Хайде, Лий, току-що видя къщата ми за уикендите. Собственик съм на това имущество, както и на друго. Не бива да се съмняваш, че мога да имам тези пари за спешни случаи, нали?
– О, не, естествено, че не се съмнявам. Това, което ме съмнява, е, че правилното му скривалище е в мазето.
– А защо мислиш, че дойдохме тук?
Лий гледа Тед известно време. После погледна към вратата, за да се увери, че все още бяха сами. Несъмнено не желаеше доктор Хил да чуе този разговор.
– Мислех, че не си спомняш нищо…
– И е така…, но някои неща се връщат. Виж, Лий, милионът е там, остава само да слезем за минута до мазето и ще се убедиш. Толкова е просто. Какво значение има защо е там и откъде е дошъл?
Охранителят се колебаеше, Тед го виждаше кристално ясно.
– Всички печелим от това, Лий. Не те моля да убиваш друг, а мен. Повярвай ми, най-доброто за всички е този куршум да се забие право в главата ми.
– Не мога да те застрелям просто така само защото си се опитал да избягаш…
Тед разбра какво имаше предвид Лий.
– Може би… не става дума само да избягам. Мога да нападна доктор Хил… да я стисна за врата по този начин. И ако ти ми извикаш да я пусна, тогава мога да се отдръпна малко и да опитам да взема нещо, с което да я пробода. Всяко нещо от тази маса би свършило работа.
– Не съм казал, че ще го направя.
– Разбирам. Само разсъждаваме. Ти ме застрелваш пред Лора, която няма да се усъмни, че реакцията ти е в нейна защита и е напълно оправдана. Сигурно ще ти се наложи да отговориш на няколко въпроса на полицията и това ще е всичко. По-късно ще се върнеш тук и ще си вземеш парите.
– Къде са? Искам да ги видя.
Тед се усмихна.
– Онази врата е за мазето. Ключът не е при другите, а е скрит в нишата в ъгъла.
Вратата, която водеше към мазето беше метална и яка на вид. Лий потърси ключа, където Тед му беше посочил, и го намери.
– Ако доктор Хил се върне, ще ѝ кажа, че съм чул шумове от мазето. Не върши никакви глупости.
Преди да вкара ключа в патрона, Лий се обърна.
– Почакай. Преди да видя парите и да взема решение, искам да разбера какво си направил.
– Каквото съм сторил е най-добре да си отиде с мен.
– Парите…
– Парите бяха предпазна мярка. Мои са, ако това те интересува.
– Да вървим най-сетне.
Слязоха по тясна стълба до площадка, където имаше електрическо табло.
– Ключът за осветлението е горе – посочи Тед.
Лий го изгледа с недоверие и след миг колебание го включи. Лампите светнаха. Продължиха по стълбата, Тед вървеше пръв, стъпвайки внимателно по стъпалата, за да не се спъне във веригата. Лий го следваше на разумна дистанция.
Там долу хаосът беше огромен. Имаше стари машини, големи дървени кутии, архивни шкафове, мебели. Всичко онова, което не е било взето при последното преместване, изглежда, се беше озовало в този забравен подземен свят. Ако горе имаше къде да се скрие човек, положението беше далеч по-зле в този лабиринт от старо желязо и захвърлени вехтории. Прозорците в горната част на стените бяха зазидани и изкуствената светлина не беше достатъчна. Град на издължени сенки сякаш изникваше от всеки ъгъл.
Тед се движеше свободно по уличките на този лабиринт. Лий го последва мълчаливо. Какъв смисъл имаше да го предупреждава? Онзи нещастник искаше да бъде застрелян.