– Върви си – каза той. Направи полукръг и се насочи към мазето.
– Ще дойда с теб – заяви тя.
Той заговори, без да се обръща.
– Знаеш прекрасно какво ще се случи, ако го направиш.
Независимо от това тя го направи. По средата на стълбата, която водеше към мазето, усети натрапчивата миризма на бензин.
22
В наши дни
Лора видя най-малко пет туби бензин в близост до вратата. Преминаха през коридор, пълен с вехтории, докато не стигнаха до стар фотьойл, до който имаше капак в пода и разхвърляни стари пишещи машини. Празната етажерка даде доста точна представа на Лора за това, което се беше случило там. Като се загледа по-внимателно, забеляза прясно петно от кръв близо до отвора, но охранителят не беше тук.
– Къде е Лий?
– Там отзад – отвърна Тед безгрижно. Посочи към офис мебел на няколко метра от мястото им. Беше един метър висока и с плъзгащи се врати отпред и подобно на всичко останало на това място, нямаше изискаността на модерния дизайн и вероятно тежеше цял тон. От единия ѝ край се подаваха ботушите на охранителя.
Тед се наведе и потърси нещо в отвора. Лора успя да съзре метална кутия.
– Какво ще правиш, Тед?
Той не отговори. Лора използва тази мисловна пауза, за да приближи два прашни стола, и седна на единия.
– Искам да проведем нашия последен сеанс – заяви тя.
Тед се обърна и погледна към празния стол, а после и към Лора.
– Идват ли?
Тя кимна утвърдително.
– Колко време имаме?
– Не знам. Може би час.
Тед седна.
– Звучи добре. Искам да говориш с Холи. Ще се изговорят много ужасни неща, почти всичките верни, и няма да я виня, ако реши да ме намрази…
– Ще говоря с нея, обещавам ти.
– А ако искаш да пишеш за всичко това, имаш разрешението ми. Не че ти трябва, знам.
Лора не мислеше, че е говорила с Тед по въпроса.
– Дадох си сметка, че случаят ми е важен за теб – каза Тед с тъжна усмивка. – Много добре си свърши работата, в противен случай нямаше да сме тук и цялата тази помия от живота ми щеше да остане все така погребана.
– Тед… както ти казах преди малко, мисля, че нещата не са толкова прости.
– Напротив, са. Убих онези жени… – Тед потъна в нещо като унес.
Един плъх светкавично се шмугна покрай тях и накара Лора да подскочи. Пъплеха навсякъде – очевидно бензинът ги беше поставил нащрек.
– Тед, искам да поговорим за Блейн.
Той кимна.
– Спомни ли си го?
– Блейн е мой брат. Но не бях мислил за него, докато ти не го спомена. Всичко се връща, Лора. Сякаш мога да погледна в главата си с фенер… Там, където преди беше мрак, сега виждам ясно.
– Това е много хубаво.
Тед никак не беше съгласен.
– Ти винаги си го знаела, нали? Че Блейн е мой брат, искам да кажа.
– Не. Полицията направи връзката.
– Полицията… – каза Тед на себе си.
Лора съжали, че го е казала. Искаше да задържи Тед в зоната на терапията; достатъчно ѝ беше тази несвойствена среда, та да се бори и с властите, и с бъдещето на случая.
– Научих го, когато бях в първи курс в университета – каза Тед. – По онова време баща ми правеше спорадични опити да се доближи до мен. Правеше ги с помощта на леля ми Одри, която винаги се е грижела за мен и която не заслужаваше да ѝ се падне такъв брат. Отидох да го видя против волята си и тогава ми каза за Блейн. Дори ми показа снимката му.
– Защо го е направил? В онзи момент, имам предвид.
Тед присви рамене.
– Каза ми някаква глупост от сорта на „колко било важно да го познавам, че сме били една кръв и не трябвало да плаща за лошите отношения, които сме имали двамата с него“.
– Звучи доста разумно.
– Естествено. Баща ми винаги звучеше като най-разумния кучи син на света. Но ти си права – защо в онзи момент? Аз бях в университета, Блейн в гимназията. Истината е, Лора, че на баща ми му е скимнало да ми вгорчи онзи ден и се е хванал за първото, което му е попаднало. Просто така. Единственото, което го интересуваше онзи нещастник, беше собственият му задник. Беше му все тая дали синовете му имаха добри отношения… сигурна бъди.
– И имаха ли ги?
– Добри отношения с Блейн? Разбира се, че не. Онзи ден се скарах с баща си, както обикновено, и си тръгнах. Нямах ни най-малко намерение да се запознавам с брат си.
– Но го обмисли? Баща ти е бил прав за това, че момчето не е имало вина за нищо. Нито пък ти. Защо да те лишава да се запознаеш с него?
– Не го анализирах особено. Беше година на вълнения в университета. Предполагам, че ако се бях сближил с Блейн, би означавало никога да не скъсам връзката с баща ми; още един начин, с който да му позволя да се меси в живота ми. Като гледах как се развиваха нещата, така беше най-добре. Блейн се оказа същият кучи син като баща ни…