Тя се провлачи и се опита да го сграбчи за ръката. Тед се отскубна от ръката ѝ и отстъпи назад.
– Татко ще се разсърди!
– Татко ти ни мрази, Теди! Има си друга жена. Затова иска да се отърве от мен, а после ще дойде и твоят ред. Ще те затвори в сиропиталище и…
– Млъкни!
Кристен игнорира изблика на гняв на сина си и отново се провлачи, сега извън подслона на дивана, и още веднъж се опита да го хване за ръката. Отново без успех.
– Всичко това е по твоя вина! Мразя те!
Нещо се измени в изражението на Кристен. Отстъпи към сигурността на дивана. Понижи гласа си.
– Ти не си моят Теди… Ти си един от тях. – Кристен посочи към кухнята. – Държите го там, нали?
Тед изхлипа. Не можа да го избегне.
– Не ме лъжи. Махни се от мен!
– Мамо…
Тя отричаше с глава отново и отново, с широко отворени очи, подаващи се над дивана. Тед знаеше, че нямаше какво да прави там, както знаеше, че нещата ще се влошават по един или друг начин. Изтича до стаята си на един дъх. Затвори вратата зад себе си и се пъхна под леглото. Шахматната дъска и книгата за Боби Фишър бяха все още там. Избута ги с един замах и зарови лицето си в предмишницата си. Плака неутешимо.
След един безкраен половин час чу това, от което толкова се боеше. Колата на Франк Макей се спря на частния паркинг. Тед изскочи от скривалището си като изстрелян от пружина. На зачервените му очи им трябваше време да се нагодят към светлината на стаята. Отиде до прозореца и наистина там беше баща му, който слизаше от колата. Моментът с отворения прозорец на колата не му направи кой знае какво впечатление. Татко винаги оставяше прозореца на колата отворен, когато имаше намерение да излиза отново.
Мощният глас на Франк прокънтя в къщата като грохот. Тед можеше да избере да се скрие отново под леглото – естествено, това нямаше да му попречи да чуе всичко, което ставаше на долния етаж, но по някаква причина отвори вратата и тръгна към стълбите. Нещо лошо можеше да последва. Тед се страхуваше.
Франк не закъсня да открие остатъците от лекарства в мивката и това го накара да изгуби контрол.
– Не мога да повярвам! – крещеше, без да спира. – Проклета безполезна кучка!
Обидите бяха специалитетът на Франк.
Кристен не казваше нищо. Тед не смееше да се покаже, но можеше да си я представи седнала зад дивана. Нещо се разби на парчета в пода, купа или ваза, или може би някоя от лампите в хола.
– Ще си тръгна от тая къща, чуваш ли ме? Единственото, което трябва да правиш е да гълташ две скапани хапчета! И това не може да свършиш като хората! Толкова си безполезна.
– Махай се от мен! – Кристен проговори за първи път.
– Няма да се махна и на една шибана крачка.
– Не ме докосвай.
– Кротко, кучко.
– Откъ…?
Звучен удар накара Кристен да замлъкне на мига. За награда получи още два удара. Освен изобретателен на обидите, Франк беше щедър и на ударите.
– Глътни го, проклетнице!
– Откъде…? – Кристен едва успяваше да продума.
– Откъде ги извадих ли? Откъде ги извадих? Бях ги скрил… защото знаех, че един ден ще направиш това. Толкова добре те познавам, лисицо. Винаги търсиш начин да ме прецакаш. Глътни го най-сетне! Дай да видя… Раздвижи езика! Не ме хапи, кучко такава!
Удар. Почти сигурно беше с длан по бузата, защото просъска като камшичен удар.
– Ще изпиеш още едно… и да не ти скимне да го изплюеш, предупреждавам те.
Мама никога не пиеше две хапчета наведнъж. Пиеше по едно на всеки осем часа, Тед го знаеше отлично.
– Този път ще станат три – казваше Франк с ярост, наслаждавайки се на всяка дума.
Три! Тед се ужаси. Можеше да е логично да изпие две, ако беше пропуснала да вземе едно. Но три? Какъв смисъл имаше мама да взима три от тези гигантски хапчета?
– Ще се махна… Кристен. Чуваш ли ме? Вероятно няма да се върна никога и държавата ще поеме грижата за теб… Ще бъде велико, нали?
Вече не се чуваха отговори от страна на мама. Може би беше заспала по-бързо от обикновено. Три хапчета бяха ли способни на това, или не?
Държавата ще се погрижи за теб.
Тед се изплаши, когато чу тежките стъпки на Франк на площадката на стълбището. Изтича в стаята си и затвори вратата зад себе си. Пъхна се в леглото и се престори на заспал. Няколко секунди по-късно чу как вратата на стаята се отвори и затвори веднага след това. Изчакваше, докато баща му наистина се увереше, че не е чул нищо от цялата врява, макар да беше трудно за вярване.
Впоследствие чу душа в банята и стана от леглото.
Баща му обикновено се къпеше сутрин. Ако повтореше ритуала, то бе, защото се канеше да излиза. И тогава го проумя. Франк щеше да си тръгне! Нима не го каза?