Ще се махна, Кристен.
В този момент Тед реши какво ще направи по-късно. Нагласи възглавнички на леглото, за да изглежда сякаш той беше още там, хвана една чанта и пъхна вътре малко дрехи. Остави я върху леглото и се замисли дали беше разумно да слезе. Знаеше, че трябва да го стори, така че се изстреля навън. Татко продължаваше да се къпе и това го успокои. Слезе на първия етаж и намери мама там, седнала зад дивана, с разтворени крака и наклонена настрани глава, дремеща.
– Теди… – промълви тя, отваряйки едва очи.
Тед я целуна по челото.
– Не те мразя, мамо.
Държавата ще се погрижи за теб.
Топла усмивка се появи на устните на Кристен Макей.
Тед се върна в стаята си. Взе шахматната дъска и книгата за Боби. Излезе през прозореца и се плъзна по покрива до страничната стена, която беше изкачвал безброй пъти. Мустангът на Франк го очакваше. Тед нямаше ключове, за да се пъхне в багажника, но знаеше трик, който щеше да му позволи да влезе във всички случаи. Мушна се с лекота през отворения прозорец и се насочи към задната седалка. Дръпна облегалката и… воала!
Щеше да се махне с татко. Сега той беше разгневен, но когато му минеше ядът, щеше да го разбере.
И мама щеше да е по-добре без тях. Тед така и не разбра коя беше държавата и как щеше да се грижи за мама, но сигурно щеше да го направи по-добре от Франк Макей.
Сви се в багажника и зачака.
24
1983
Багажникът беше удобен за дете с неговия ръст, така че, по чудо, успя да заспи. Беше истински късмет, защото по този начин не се замисли за вероятността татко да реши да вземе куфар със себе си. Нима това не беше най-разумното в крайна сметка? Мисълта мина през главата му едва когато колата потегли и на този етап нямаше смисъл да се притеснява. Татко имаше пари и можеше да купи всичко, от което се нуждаеха.
Тед не можеше да се сети накъде се бяха запътили. След като изминаха част от пътя, откри, че когато натискаше нагоре в ъгъла на багажната преграда, се отваряше процеп, през който можеше да наблюдава вътрешността на колата. По този начин успя да види силуета на Франк, неподвижен и мълчалив, и шосето пред него. Бяха излезли от града.
Шофира повече от час, или поне така му се стори на Тед, който притискаше шахматната дъска към гърдите си като щит и отново беше на косъм да бъде повален от съня. Тъкмо започваше да свиква с мисълта, че това пътуване можеше да се окаже безкрайно дълго, когато мустангът намали скоростта и спря. Тед изчака няколко секунди с широко отворени очи в онази непрогледна тъмнина; завъртя се на 360 градуса, остави дъската настрани и повдигна багажната преграда много внимателно. Лазерен лъч проряза ретината на очите му и се наложи да ги затвори. Не можа да види как Франк слиза от колата, но твърдо чу как се отваря и затваря вратата.
Навън се чуваха гласове. Единият беше на Франк, без съмнение… другият – на някаква жена. И тогава вратите се отвориха и колата се разклати на едната и на другата страна по характерния начин, когато двама души се качват едновременно. Тед прибягна към приспособената шпионка, но не успя да види седалката до шофьора.
А ако пробваше да побутне от другата страна? Опита, но без резултат. Багажната преграда беше качествено втъкната в другия си край.
– Извинявай, че не можах да дойда по-рано – оправда се жената. – Днес карах двойна смяна в киното.
Тед се вкамени на мястото си. Не очакваше появата на компания. Татко винаги повтаряше, че не харесваше стопаджиите и че заради работата си на търговец ги виждаше непрекъснато и ги познаваше както никой друг. Това момиче (Тед си я представи много по-млада от татко) не беше стопаджийка. Извинявай, че не можах да дойда по-рано.
– Не се тревожи – каза Франк. – Аз също имах тежък ден в офиса.
Офиса?
– Много ли е далеч оттук?
– Не много. Но няма особен смисъл да ходим с две коли… По този начин ще можем да се опознаем малко по-добре.
Тед вече не шпионираше. Слушаше с ухо, долепено до облегалката.
А ако мама беше права? Тази можеше да е другата жена, за която мама говореше този следобед.
Щом се сети за мама, седнала в хола зад дивана, Тед почувства остра болка. Мама беше изпила три хапчета…
Не ги изпи. Татко я принуди да го направи.
Както и да е, най-вероятно продължаваше да седи на мястото, на което я бяха оставили, дълго време, дори до мръкване. Щеше да се събуди там, стресната и обвита в тъмнина… объркана и сама. Държавата можеше и да не я открие навреме.
Тед усети, че го побиват тръпки. Окото на съзнанието му го пренесе в хола на къщата, потънала в полусенки, с мама, седнала в безсъзнание на пода, с наведена глава и до нея четирима прави Мъже Антени, които я изучават като лекарска комисия, с лица на мравки, които се споглеждат един друг.