Повика Тед с цяло гърло, но не получи отговор. Дали беше успял да се измъкне от мазето, или беше изпаднал в безсъзнание? Полицаите бяха на път и можеха да дойдат всеки момент; ако тя се добереше до отвора и успееше да издържи вътре достатъчно дълго, можеше да вика, докато някой отвън я чуе.
Постави си за цел да стигне до отвора. Нямаше много време да реагира. Или трябваше да опита да излезе от тунела и да стигне до отвора, заобикаляйки, или да продължи по най-краткия път и да пресече онази червена завеса. Трябваше да опита заради Уолтър.
Омота главата си с блузата, вдигна ръката си като щит и премина със светкавична скорост.
КРАЙ
Епилог
Две години по-късно
Рандал Форстър беше приветстван с радушни аплодисменти. От три години беше водещата фигура по полицейски въпроси на Канал 4 и това му беше донесло огромна популярност. При всички положения случаят на Франк Макей се бе оказал определящ за шеметното му издигане; беше млад, харизматичен и най-важното умееше да минава по тънката линия между обществения интерес, патологията и техническите параметри на една зловеща история.
На екрана, разположен встрани от сцената, се появи пронизващ поглед, който всички разпознаха. Отдолу течеше следният надпис:
ГЛАВОРЕЗЪТ ОТ ХАМХЪРСТВИЛ
ФРАНК ЕДМЪНД МАКЕЙ
1951 – 2011
Аудиторията замлъкна. Гласът на журналиста изгърмя рязко от тонколоните.
– В дом от средната класа, в малкото селце Хамхърствил, с баща, който карал свръхдълги смени в металургическо предприятие, и майка, която работела като готвачка, шивачка, продавачка и хигиенистка, малкият Франк на практика се отгледал сам до дванайсетгодишна възраст, когато сестра му Одри се появила на бял свят.
Рандал се движеше по сцената с увереността на голям оратор. С едната ръка в джоба и поглед, насочен ту към зрителите, ту в пространството над главите им, сякаш се опитваше да прогледне в далечно и разбулващо тайни минало.
– Всъщност знаем малко за първите му години. Това, което се е случило в семейство Макей, е и вероятно ще продължи да бъде мистерия. По-късно, през 1964 година Ралф и Тереза Макей се местят с децата си в столицата, оставяйки след себе си твърде малко, за да може да бъде възстановено толкова години по-късно.
На екрана се появи черно-бяла снимка на група деца в училище. Две лица бяха оградени в кръгчета; едното от тях – с огромни и дълбоки очи.
– Франк се научил от много малък да прикрива истинския си характер, да манипулира обкръжението си. Бил образцов ученик, с интелигентност, много по-висока от средната, не създавал проблеми и бил способен да минава незабелязан. Андрю Добинс, може би единственият му приятел през онези години в Хамхърствил, е предоставил това, което ще остане почти със сигурност единствената характеристика на Франк Макей, отразяваща истинската същност на този продуктивен сериен убиец.
Рандал направи умишлена пауза. Беше държал тази реч няколко пъти – въпреки че при други обстоятелства – и знаеше как да събуди интереса на присъстващите.
– Когато истината излезе наяве, всички онези, познавали приживе Франк Макей, бяха ужасени и изненадани, включително сестра му, бившата му съпруга, съседите му, съдружникът му, всички… освен Андрю Добинс. Андрю Добинс, който не го беше виждал от десетата му година, понеже и неговото семейство се беше преместило в града, беше единственият, който повярва, че новините, въртящи се в страната, можеха да се окажат истина. Всъщност дълбоко в себе си знаеше, че бяха истина. Защото Андрю Добинс е първият, и както вече казах, вероятно единственият, който проникна в истината за този човек.
В някакъв момент образът на екрана се беше сменил. Сега се виждаше един Франк на младини да позира до червена кола. Изглеждаше на двайсетина години и на пръв поглед усмихнатото му изражение не будеше интерес. Колкото по-голямо ставаше изображението, толкова повече изглеждаше, че нещо в очите му преминаваше времево-пространствената бариера и полепваше по всеки от присъстващите, за да разкрие истинските му намерения.
– Франк Макей не беше мечтаният съпруг, нито примерен съсед и далеч по-малко добър баща… но в очите на онези, които го познаваха, не беше убиец. Не можеше да бъде убиец. Беше темпераментен мъж, това да, импулсивен мъж, може да се каже. Но убиец? Не, невъзможно. Колко пъти сме чували същото за други като него? Когато хора като Макей се научат да се крият зад маската на здравия разум, стават неразпознаваеми, движат се сред нас безнаказано. И именно арогантното им желание да става тяхното отново и отново, да се чувстват по-висши от останалите, ги подтиква да продължават. Не е само неукротимата жажда да убиват и да причиняват зло, а също и егото на мислещия се за всемогъщ.