Андрю Добинс живеел през няколко къщи от Франк. Ходели заедно на училище, връщали се заедно, станали приятели. Един ден Франк поканил Андрю в дома си; било лято и родителите му били на работа, затова били сами. Казал му, че този ден нямал желание да кара колело, нито да прави нещата, които обикновено правели; завел го в задния двор и му показал купища буркани с паяци, бръмбари и други големи насекоми. Франк носел със себе си наваха19; бил го купил от по-голямо момче и никой не знаел, че го притежава освен Андрю. Била общата им тайна. Същия ден в градината на собствения си дом, Франк помолил приятеля си да си избере едно от уловените насекоми. Андрю избрал средно голям паяк, който изглеждал леко зашеметен. Предположил, че Франк ще убие паяка с навахата – по онова време вече вярвал, че е способен на това, – а истината била, че не се смутил особено. Кой не е убивал паяк някога? Андрю бил склонен да участва в онази игра, без да си дава сметка, че всъщност се явявал на изпит.
Въпреки че казусът с главореза от Хамхърствил се беше превърнал в обект на щателни разследвания, повечето от тях бяха насочени към смъртните случаи, разкрити по-късно. Пресата обича да охарактеризира чудовището, но много пъти забравя за човека. Рандал беше открил, че определени детайли като тези, които се канеше да представи, бяха способни да предизвикат много по-силно въздействие от най-отвратителното убийство. Аудиторията пазеше гробна тишина.
– Франк не убил паяка с навахата, не и в началото. Отрязал четири от краката му и заедно с Андрю го наблюдавали как се опитвал да избяга, като се заливали от смях, установявайки, че едва успявал да се движи в кръг. Тогава Франк му отрязал още един крак, после следващия, докато обяснявал как не трябвало да се режат много близо до тялото, защото така паякът умирал прекалено бързо. Накрая клетият паяк останал само с един крак, с който едва можел да докосва земята наоколо и да се върти около себе си, докато умре. Не е било само извратена игра, както споменах, а изпит.
Към края на същото лято, Франк помолил Андрю да дойде в дома му. Казал му, че бил намислил едни специални изпити – така наричал Франк обезчленяването на насекоми, в което двамата вече участвали три или четири пъти – и Андрю се почувствал очарован от живота. Започнал да изпитва особен вид умопомрачително преклонение пред приятеля си. Франк го завел в градината, но този път там не били бурканите му с насекоми, а кошница с малка котка, на три или четири месеца по преценка на Андрю Добинс години след това, когато с известна горчивина щеше да признае, че независимо че тогава е подозирал намеренията на Франк, не се е трогнал кой знае колко. Котките не му се нравели особено...
„Франк разтвори лапите на котето, като си послужи с дълго конопено въже. Когато го обездвижи и докато животинчето пищеше безпомощно, му извади очите с навахата, после прогори със запалка коремчето му, ушичките, муцунката… докато котето не можа да понесе повече и умря.“ Андрю престанал да посещава Франк почти веднага и може би това е било предупреждение за малкия Макей. Предупреждение за това какво би станало, ако остави останалите да видят истинската му природа.
Сега екранът не показваше никаква снимка. Рандал изчака няколко секунди, докато не се появи лицето на момиче на около двайсет години.
– Надали Елизабет Гарт ще да е била първата му жертва, но без съмнение е била една от първите, защото Макей никога не е извършвал убийствата си толкова близо до Бостън...
Рандал направи мисловна пауза, поклати отрицателно леко глава и добави:
– Това не е съвсем вярно впрочем… Но да стигнем до там. В крайна сметка това е главната причина да се съберем тук днес.
Начинът, по който Франк Макей е убил Елизабет Гарт, млада самотна майка, сочи, че все още се е движил по кривата на обучението. Възможно е дори да е действал прибързано. Не само я е убил близо до къщата си, но и е установил контакт с нея, което е можело да се окаже решаващо за залавянето му. Освен това, макар по тялото на Елизабет да се наблюдават прорезни рани от нож по ръцете и краката, дълбок разрез на гърлото се оказал решаващ за светкавичната ѝ смърт, нещо много по-различно от садизма и мъченията при убийствата, които ще последват по-късно.
Какво е помислил Макей, след като е убил Елизабет Гарт? Аз бих заложил на следното – първо, почувствал е несравнимо удоволствие да измъчва и накрая да убие беззащитно момиче, следователно е знаел, че ще го извърши отново; и второ, че ако продължавал да бъде неразумен, накрая са щели да го заловят, затова му трябвало да създаде система, която да му гарантира да продължава неограничено дълго.