– Говориш за Милър с голямо възхищение. Несъмнено е бил изключително важен човек за теб.
– Чак сега го осъзнавам. През онези години баща ми ме караше с колата до тях, на по-малко от час път. Прекарвах три часа с Милър и времето летеше. И тъй като баща ми беше търговец, използваше да работи в региона. Нещата у нас не бяха лесни; деменцията на мама се изостряше и караниците им бяха нетърпими за мен. Уиндзор Локс беше възможност за бягство, разбирай в повече от един смисъл.
– Как се стече животът на Милър?
– Милър трябва да е бил около седемдесетте, когато се запознахме, или няколко години по-малко. Значи осем години по-късно е гонел осемдесетте. Аз бях навършил петнайсет и шахът беше единственото занимание, което успяваше да умиротвори бурния ми нрав. Извън гаража на Милър се превръщах в импулсивен и предизвикателен юноша. Не знам колко дълго можеше да продължи така, защото в действителност се бях превърнал в две различни личности. Бях нетърпим хлапак, мразещ родителите си, който почти не говореше с баща си, проблемен ученик и бунтар, но и момче, все така наслаждаващо се на следобедите с Милър, заслушано в историите му и анализиращо партиите шах.
Тед направи пауза. Даже и на Холи не беше разказвал толкова за Милър, още по-малко ѝ беше разкривал, това, което току-що бе разказал. Преглътна слюнка.
– Денят, в който Милър умря, бях при него. Веднъж-дваж месечно изигравахме партии само двамата, като накрая силите бяха доста изравнени. Беше негов ред. Заемаше всеки път една и съща поза, когато обмисляше ходовете си: лактите – опрени на масата, а брадичката – върху свитите юмруци. Аз обикновено си държах ръцете под масата, наведен леко напред. И както си седяхме, Милър изведнъж рухна върху дъската. Ръцете му увиснаха, а главата му падна като метална топка, разпръсквайки фигурите. Уплаших се неистово. Милър беше вдовец, имаше син, който го посещаваше редовно, но в онзи момент бяхме сами в къщата. Ступорът ми беше толкова голям, че дори не посмях да се доближа, да го разтърся, за да реагира, и да разбера какво му беше. Знам, че това нямаше да промени нищо, защото Милър почина от внезапен пристъп. Останах задълго парализиран, прав до масата, дишах учестено… Накрая излязох, тичайки от гаража в търсене на помощ. Можех да потърся който и да е съсед, но незнайно по каква налудничава причина реших, че трябва да е точно баща ми. Мустангът му не беше на платното, както се бях уверил, затова тичах в неопределена посока. Стигнах до ъгъла, завих несъзнателно надясно, бягайки, без да спирам… и случайността поиска да успея да го различа на двеста метра от моето място, паркиран пред някаква къща. Баща ми следваше да е там, да продава своите енциклопедии или дистанционни курсове, или каквото там продаваше. Останалото си го представяш, предполагам… Лора?
– Мисля, че да.
– Когато влязох в онази къща разбрах, че баща ми не ме беше водил при Милър през всичките тези години, за да развива уменията ми по шах, нито за да избяга от майка ми. Или поне не само за това. Жената в онази къща била първата му приятелка – баща ми се опита да ми обясни по-късно.
– Какво видя в къщата, Тед?
– Те бяха в стаята. Не ги видях. Но ги чух. Останах мълчаливо в хола, седнал на един стол пред изключения телевизор. Чувах смеха им. Мислех за Милър, сгромолясал се в гаража на къщата си, и ме облада ужасна мисъл, кристално ясно си спомням. Пожелах си да е мъртъв, защото ако не беше, аз също нямаше как да се върна там. А и вината щеше да е на баща ми. А в онзи момент исках само да го мразя.
Звукът на телефона ги стресна. Никога не прекъсваха Лора по време на сеанс.
– Извини ме, Тед. Трябва да се обадя – стана и се насочи към бюрото.
Тед кимна разбиращо.
Лора се заслуша. За момент Тед забеляза напрежение в мимиките ѝ, сетне неусетно се успокои и се усмихна.
– Да, разбира се. Няма проблем. Имате позволението ми.
Затвори.
– Синът ми е бойскаут – обясни на Тед. – Забравил е да ми донесе за подпис писменото разрешение за една от екскурзиите и са си направили труда да ми се обадят.
Лора отново седна.
– Извинявай за прекъсването, Тед – отново се извини.
– Не се тревожи. Няма кой знае колко за добавяне. Повече не засегнахме темата с баща ми. Той продължи да зачезва във всеки удобен момент, а аз си оставах вкъщи с дълбока омраза към него и към караниците с майка ми. Те се разведоха и аз оставих шаха окончателно.
3 Испанското заглавие на филма „Полет над кукувиче гнездо“ (1975) с участието на Джак Никълсън. – Б. пр.