7
Тед застана на колене зад едни храсти. Тъкмо беше пресякъл пеша един километър гора, гъмжаща от комари. Разтърси глава и се фокусира върху това, което имаше на отсрещната страна.
Мелодично подсвиркване се сливаше с птичите песни. Видя едно езеро и лодка с един-единствен пътник – Уендъл, зачакал смирено жадуваната ръка на съдбата. Държеше въдица и дори не трепваше.
Тед размаза един комар с приглушен плясък на дланите и седна с гръб към езерото, наблюдавайки наоколо. И тогава я видя, грейнала под слънчевите лъчи, процеждащи се през боровете – неповторимата форма на една подкова. Беше на няколко метра и дори не стана, за да я достигне; пропълзя и я хвана с две ръце, изумен от приликата ѝ с тази на Милър (дълбоко в себе си знаеше, че е точно подковата на Милър).
Какво търсеше тази подкова на подобно място? Остана втренчен задълго и после я прибра в джоба на панталона си.
В края на пътя се намираше къщата на Уендъл за отдих през уикендите – модерна еклектична комбинация от бетонни надстройки с гигантски прозорци. От едната ѝ страна беше прокарана дървена еспланада4, достигаща оттатък брега на езерото и преминаваща в тесен кей в последните си метри. Тед претегли вариантите. Веднага щом Уендъл приключеше с риболова, вероятно щеше да акостира на кея и по еспланадата да се прибере в къщата. Да го чака вътре, изглеждаше най-разумно. Поне чакането там щеше да е по-приятно на фона на комарното нашествие. Замахна силно с ръка и загледа с известно задоволство затворения си юмрук. Когато го отвори, нямаше нищо.
Запъти се по частната пътека с чувство за безнаказаност. Колкото повече приближаваше към модерната конструкция, толкова повече тя растеше по размери. Колата, паркирана отпред, черен спортен модел, се оказа двуместно ламборгини със сгъваем гюрук. Тед не удържа на изкушението да се приближи и да ѝ хвърли един поглед. Това беше колата мечта; започваше да симпатизира на Уендъл. Когато се наведе да разгледа как е отвътре, якето му се разтвори от тежестта на браунинга и това му припомни важността, на онова, което беше на път да направи. Загърна го, без да го закопчава – жегата беше нетърпима, но се чувстваше по-сигурен с оръжие в ръка, – изправи се точно когато улови отражение в един от прозорците. Първоначално го взе за някакъв отблясък в таблото, но като се отмести леко, разбра, че беше отражение в стъклото. Обърна се и съгледа осветителен стълб, полускрит сред дърветата. В най-високата му част една охранителна камера сочеше директно в точката, в която се намираше. Червена лампичка присветваше и изгасваше. Тед усети тръпки. Папката на Линч с данните за къщата не споменаваше за охранителна система, самият Линч също. Не изглеждаше като детайл, който би убягнал на такива като тях.
Докато червената лампичка премигваше, Тед се запита дали имаше някой зад онази камера, или беше система със затворена верига. Ако беше от втория тип, може би Линч не беше сметнал за нужно да го спомене. Естествено, Линч и хората му щяха да се погрижат записите да изчезнат. Отмести поглед от камерата с известно облекчение.
Насочи се към портала от улицата, който, очаквано, беше отворен. Правоъгълен килим, може би внос от Индия, го посрещна при първите му крачки. Интериорът беше такъв, какъвто го беше очаквал – голямо пространство с тераси и втори нива, с преобладаващо бяло, иноксови парапети и кристални стъкла, прилягащи повече на някоя корпорация, отколкото на къща за уикенди. Имаше две стълбища, чиито лакирани дървени стъпала сякаш се носеха във въздуха, както и няколко кръгли тесни колони. Тед вървеше бавно надясно, по посока на голяма маса от тъмно стъкло, която, изглежда, никога не беше използвана. Мигновено разбра, че най-доброто място за изчакване на Уендъл беше странично от редица арки, които предположи, че водят към кухнята.
Тъкмо се насочваше натам, когато недвусмислено усети, че някой го наблюдава. Спря и се огледа във всички посоки. Не видя камери вътре в къщата, но предположи, че има някакви. В другия край на това обширно пространство имаше нестандартен телевизор и няколко кожени кресла, а също и камина със снимки на полицата. Тед продължи да изследва жилището с недоверие. Когато усещането, че е наблюдаван, го напусна, отново се запъти към арките, без да се е отърсил изцяло от осезаемото смущение. Нещо не беше наред. Какво точно?
Освен че беше на ръба да убие човек?
Факт.
Поклати отрицателно глава.
Още един мъж.
Веднъж озовал се в кухнята, извади браунинга от джоба на якето и като почувства тежестта му, се поуспокои. Там имаше огромен прозорец с изглед към езерото, през който щеше да засече по-бързо идването на Уендъл. Приближи се и загледа огромната водна маса отвъд еспланадата. Смяташе, че гледа към същото място, на което миг по-рано беше зърнал лодката, и въпреки това сега нямаше и следа от нея. Разтревожен, затърси с поглед зад редицата дървета, но там също не откри нищо. Тогава го чу, далечния шум на извънбордов мотор на лодка. Уендъл се връщаше.