Извървя пътя от единия до другия край, като почукваше челото си с дръжката на оръжието. С колко време разполагаше? С малко, със сигурност. Макар че да приключи бързо, беше най-доброто, което можеше да му се случи, близостта на събитието събуди в тялото му неизбежните усещания. Вече не се чувстваше толкова уверен. Ами ако Уендъл не го чакаше? Ами ако наред с охранителните камери и другите неща не бяха точно така, както Линч ги описваше? Спря се и с бързо движение насочи оръжието по посока на закачения календар на стената. На картината му беше изобразен водолаз, който изследва коралов риф. Тед се прицели в числото петнайсет по средата. Хайде, смело. Цевта се отместваше съвсем леко, даже и когато си помогна с лявата ръка, за да задържи оръжието.
– Хайде – процеди през зъби.
Звукът от мотора ставаше все по-силен. Уендъл щеше да акостира на кея всеки момент и да тръгне към еспланадата, откъдето можеше да види Тед зад прозореца на кухнята. Но Тед беше решил да си върне самоконтрола и нямаше да се помръдне, докато не го постигне. Потта, която беше изсъхнала от охлаждането в къщата, отново започваше да избива по слепоочието и дланите му. Раздвижи пръстите си един по един, като зае позиция за стрелба, както го беше правил толкова пъти на стрелбището. Затвори очи.
Уендъл се нуждае от този куршум точно колкото и ти.
Отвори очи и се отдалечи от прозореца. Насочи се към кухненския свод, заслушан в спирането на мотора на лодката. Реши да даде две минути на Уендъл, за да стигне до вратата откъм улицата. Тед се увери, че беше свалил предпазителя. Уендъл само трябваше да затвори вратата след себе си и Тед щеше да излезе от кухнята, вдигнал високо оръжието, да направи няколко крачки напред, за да се застрахова от грешки, и да стреля. Ако другият му извикаше да не го прави, тогава щеше да се спре.
– Хайде, Уендъл, отвори вратата – каза Тед с тих глас.
Измина повече от минута, преди Тед да чуе стъпките по дървената еспланада.
Хайде, Уендъл…
Вратата се затвори.
Три, две, едно.
Тед изхвръкна с все сила от кухнята, обиколи наполовина масата и вдигна оръжието.
Уендъл беше застанал на прага с гръб и окачваше нещо на закачалката и щом чу стъпките, обърна глава. Лицето му се измени, вероятно от изненадата, но не каза нищо. На челото му се описа идеална окръжност и се свлече.
Тед беше свикнал дотолкова със стрелянето със заглушител, че тътенът го накара да стисне здраво зъби. Приближи се до тялото полека. Уендъл лежеше върху килима с широко разперени ръце и запечатана изненада в изражението. И макар видът му да наподобяваше човек, почиващ в блаженство, Тед знаеше, че изстрелът се е получил съвършен и че куршумът се е врязал в главата му, раздробявайки почти безболезнено мозъка.
Канеше се да си тръгва, когато от якето на Уендъл започна да пищи мобилният му. Тед използваше същата омразна мелодия на своя и съвпадението леко го разтревожи. Клекна и измъкна айфона от предния джоб. На екрана се изписа име – Лоли, и Тед без малко да нададе ужасяващ писък. По същия начин беше звънял той на Холи известно време в началото на връзката им. Съвпадението беше твърде голямо и същевременно не беше най-значимото. По-важното беше, че се предполагаше, че Уендъл няма нито жена, нито приятелка… Линч го беше уверил, че онзи си нямаше никого!
Телефонът спря да звъни.
Коя беше Лоли? Защо Линч не беше споменал нищо за нея?
Отговорът дойде като манна небесна. Тед усети еднократно вибриране в дланта си. Беше съобщение от Лоли.
Идваме си. Тъкмо време да прекратиш риболова за днес.
Идваме?
Тед изтърва телефона, сякаш по тялото му беше преминал ток. Устройството падна върху гърдите на Уендъл.
– Коя е Лоли? Мислѝ. Мислѝ. Мислѝ.
Тогава се сети или поне така си мислеше. Почувства облекчение.
Уендъл е възнамерявал да си устрои домашно парти и гостенките щяха да пристигнат всеки момент. Без да го мисли, взе отново телефона и върна съобщението.
Посещението се отменя. Зает съм. Съжалявам.
Още едно съобщение.
Много смешно. Знаеш как мразя да пиша, докато шофирам. Ще се видим след две минути, мили.
Мили…
Значи Уендъл наистина е имал приятелка. Не беше детайл, който Линч би пропуснал ей така.