– Добре ли се чувстваш, Тед?
За втори път му задаваше този въпрос за една минута.
Тед се беше хванал за главата, а погледът му беше прикован в пода. Не помнеше от колко време седеше така. Робишо го наблюдаваше от другото кресло с истинско безпокойство.
– Добре съм, Артър. Трябва да те помоля за нещо.
– Кажи.
– Трябва да издиря един мъж. Казва се Джъстин Линч. Двайсет и няколко годишен и е възможно да е адвокат или нещо подобно.
– Този мъж има ли връзка с инцидента, или е…?
– Има връзка, но не мога да ти кажа каква.
– Потърси ли в интернет? Глупаво е, но там има повече информация, отколкото човек предполага.
– Нищо не намерих – излъга Тед, – може би ти ще извадиш повече късмет. Сигурно ще можеш да използваш някой от следователите при теб.
– Несъмнено. Утре рано-рано ще възложа работата на хора от екипа ми.
Тед за кратко потъна в мълчание.
– Искам да го направиш още сега, Артър.
Каза го с авторитет, и то умишлено. Беше наясно, че по такъв начин щеше да задейства дълбоко скритите механизми, които да подтикнат Артър да му угоди. Адвокатът разигра плаха защита, изтъквайки очевидното – че беше рожденият му ден и холът му е пълен с гости, очакващи да споделят вечерта си с него, но дори не се наложи Тед да настоява. Артър сам изтъкна, че би могъл да завърти няколко телефона още сега, да използва някои услуги и да се опита да узнае нещо за този Линч. Ако беше адвокат или млад детектив, щеше да попадне на него тутакси.
– Нямаш идея колко съм ти благодарен – каза Тед. Отново опря ръка върху коляното на бившия си съученик от гимназията.
– Не го мисли.
Вратата на кабинета се отвори.
– Още дълго ли ще се бавиш? – попита госпожа Робишо. Нeдоизрекла въпроса, стрелна Тед с изгарящ поглед.
– Не, скъпа, само още няколко минути.
Лицето ѝ се скри и вратата се затвори. До последния миг остана да витае упрекът в изражението ѝ.
– Норма е добра жена – поде Робишо с тон на извинение.
Тед махна с ръка, че случилото се е без значение.
– Да направим следното – продължи Робишо. – Веднага ще завъртя няколко телефона. Ако въпросният Джъстин Линч е адвокат в местната съдебна система, ще го узная. Ще се допитам също до някои частни детективи и личните ми сътрудници от кантората; някои са тук, в хола. Сигурен ли си, че това е истинското му име?
– Не.
– Не ме улесняваш особено, Тед.
– Наясно съм.
Тед почеса глава.
– Утре ще трябва да си малко по-конкретен с мен. При самозащита ли се случи? Поне това ми кажи.
– Съжалявам. Обещавам, че утре ще ти обясня всичко.
Робишо се съгласи.
– Иди да изпиеш едно с останалите, остави ме да се заема с разговорите… и с Норма, която няма да се забави с нова порция конско. – И побърза до добави: – Но не бери грижа, знам как да я контролирам.
Идеята да излезе от кабинета не блазнеше Тед. Не беше в състояние за социални контакти и би предпочел да присъства на разговорите на Артър, но разбираше, че човекът се нуждаеше от малко въздух, и реши да не го притиска.
9
Първоначалното намерение на Тед беше да се свие в най-затънтения край на хола на Робишо и да убие времето, преструвайки се, че гледа през прозореца. Но планът пропадна, още щом излезе от кабинета на Артър. Норма се приближи и с престорена любезност му предложи студена бира; тя го придружи до една група от две двойки, разговарящи около ниска масичка, за късмет далеч от познати физиономии. Запита се безуспешно защо ли жената беше избрала точно тези субекти.
Говореха предимно жените, почти поверително, и посрещнаха новодошлия с кратко мълчание. Мъжете, чието участие в разговорите, изглежда, се ограничаваше само до израз на съгласие и нищо повече, вдигнаха глави и поздравиха с бързо кимане Тед, който все още стоеше прав, без намерение да заеме някое от свободните места. Именно тогава му се стори, че разпозна между онези мъже друг свой съученик, скрит зад гъста черна брада. Небесносините му очи го потвърдиха безспорно, не просто защото си ги спомняше бегло от коридорите на училището, а заради мигновения проблясък на покорство, същия, който беше видял у Робишо малко преди това. Боже, да не би в хола да присъстваха само бивши съученици? Изпита остър прилив на омраза при вида на този клуб на непрокопсаници, които не бяха преставали да се събират, докато неговите не се виждаха от години.