Връхлетяха го откъси от съня, докато опосумът гризеше гумата с острите си зъби, като същевременно не сваляше очи от прозореца. От Тед.
Малката се приближаваше опасно близо до животното, с разтворени ръчички, готова да падне всеки момент, което така и не се случи. Тед се изправи, изтласкан като от пружина и направи два скока към прозореца. Спря се със съзнанието, че приказките в хола затихнаха и няколко лица се обърнаха към него. Половината тяло на опосума се подаваше над гумата, като се захващаше само с предните си лапи, чиито нокти бяха ужасяващо дълги. За момент изглеждаше, че момиченцето го виждаше и спираше – беше на около два метра от него, направи няколко преплетени крачки,затъпка на място, без да изглежда особено въодушевено. Хайде, хайде… върни се при майка си. Онези създания бяха изключително опасни – носеха зарази и можеха да бъдат агресивни; момиченцето можеше да го вземе за котка или друго безобидно животинче и да поиска да се приближи, за да го погали. Но накрая, след миг на колебание, малката събра кураж и се хвърли към гумата. Боже мой!
Тед удари гневно стъклото с дланта на ръката си.
– Пази го! – изкрещя.
Реакцията му проехтя в салона. Гостите до един изгубиха ума и дума. Най-чевръстите се изстреляха по посока на прозореца, двама или трима застанаха зад Тед. Други останаха в очакване на мястото си, гледайки на една или друга страна, без да разбират. Норма изскочи с бясна скорост от кухнята и заразпитва какво е станало. Навън нито двете жени, които разговаряха на пейката, нито останалата част от децата бяха чули предупреждението. Още по-малко беше чуло нещо момиченцето, което преодоляваше последния метър с колебливи стъпки. Тед се мъчеше да отвори прозореца, който освен основната си дръжка имаше две резета на едно от крилата.
– Какво става? – попита мъж, застанал на съседния прозорец.
– Момиченцето – каза Тед, без да го поглежда. – Огромен опосум се е качил на гумата.
Паниката завладя и останалите. Жените, които продължаваха да седят, излязоха от вцепенението си и хукнаха да бягат, някои се разпищяха. Какъв ужас! Как е възможно!
– Не го виждам – изкрещя една жена.
Няма много гуми навън, госпожо.
И други ръце се присъединиха в блъскането по прозореца, което най-накрая привлече вниманието на двете приказливи майки, и те се обърнаха едновременно към къщата с разтревожени физиономии. Зрелището вероятно беше достатъчно тревожно, с десетки отчаяни лица, мъчещи се да им привлекат вниманието. Дали не беше станало нещо вътре? И двете недоумяваха. За щастие, момиченцето също се спря за миг поради цялата тази патърдия, протегнатата ѝ ръчичка беше на половин метър от висящата гума.
Тед успя да отвори прозореца.
– Момиченцето! – развика се. – Има опосум върху гумата!
Майчинският инстинкт се пробуди начаса и една от жените скочи от пейката и изтича към момиченцето.
– Роуз!
Група мъже, които миг по-рано бяха в хола, дотърчаха с пълна газ. Първият носеше метла. Майката сграбчи Роуз за кръста и я извлече с всички сили, завъртя се и избяга с момиченцето, отдалечавайки се от гумата, като че тя беше на път да се взриви.
Сега трите прозореца бяха отворени и всички наблюдаваха смълчано какво се случваше навън. Опосумът се беше шмугнал в гумата, но нямаше накъде другаде да поеме, освен да избяга където му падне. Тед се запита дали само една метла щеше да е достатъчна, за да го удържи.
– Ей, вие там – каза един от мъжете от тази неочаквано сформирана хайка ловци. Обръщаше се към наобиколилото въртележката множество деца. – Качете се всички на въртележката!
Бяха общо осем, а въртележката имаше четири седалки, но някак се сместиха всички. Беше разумна предпазна мярка. Опосумът можеше да усети заплахата, докато бяга, и да се опита да ухапе някой по глезена. Двете жени се качиха на пейката заедно с Роуз. Единствените останали на тревата бяха четиримата мъже, приближаващи се във формация „Диамант“5, въоръжени само с една метла.
– Ей, Стив… – каза този с метлата, – иди да потърсиш нещо по-внушително. Някаква лопата или нещо подобно.