Грешните данни.
Кого си убил?
– Пропуснали са нещо – каза Тед на висок глас. Беше почти сигурен, че вътре нямаше скрити микрофони, но част от него се надяваше да бъде чут.
Утре ще си оправя сметките с Линч.
Не го вълнуваше дали Линч беше техен наемник, или че участието му беше на второкласен актьор, Тед беше напреднал с хипотезите и заключил интуитивно, че втората възможност можеше да е по-приемлива; в противен случай нямаше как да си обясни, че представителният адвокат би му предоставил истинското си име. Защо да не се представи под фалшива самоличност? На Тед му хрумна доста простичко обяснение – организацията беше предвидила, че Тед ще се опита да научи нещо за мъжа, позвънил на вратата му с подобно предложение. Какво по-добро от оставянето на реална следа? Ако Тед беше проявил инициативата да провери Линч по-рано посредством Робишо или по друг начин, щеше да попадне на него сравнително лесно и това щеше да внуши доверие за останалото.
Когато преминаваше по коридора обратно към кабинета, се спря за момент пред стълбището. Погледна към площадката с пренебрежение и с увереността, че да се качи до стаята си или до тази на дъщерите си щеше да му е трудно, но беше необходимо, за да види дали кощунствата са се разпрострели и там. Щеше да го направи по-късно. Продължи до дивана и нервно разчисти всичко, което се намираше отгоре: кутия от пица, украшения, лампа и две възглавнички. Стовари се изнемощял, преговаряйки мислено списъка с висящите дела, към които се прибави и разчистването и подреждането на цялата къща. На жена му щеше да ѝ бъде достатъчен сблъсъкът със смъртта му и най-малкото, което можеше да направи за нея, е да ѝ осигури това да се случи в спретната обстановка. Усмихна се, като се замисли колко глупаво звучеше само. Извади мобилния от джоба си и плъзна пръст по екрана, за да го включи. С Холи бяха говорили за последно във вторник сутринта, сдържайки сълзите и подражавайки на обичайния тон на гласа си. Беше ѝ казал, че ще използва дните до завръщането ѝ, за да ходи на риба с кораба на Травис – Холи му отправи лек упрек за това, след като Тед беше отказал да пътува до Дисни заради някакви си неотложни (и без съмнение измислени) работни срещи. Отговорът му бе, че един обяд с клиент щял да бъде достатъчен за финализирането на преговори, за които смятали, че ще се окажат много по-тежки. Холи възрази, макар да каза, че така ще прекара няколко дни с годеника си от Флорида. Синди навярно беше чула казаното, защото веднага изкрещя, че майка ѝ нямала никакъв годеник във Флорида, и се заинати да разговаря с баща си. Тед говори със Синди, после с Надин, която след задължителните оплаквания от поведението на сестра си, която не помагала на мама за нищо, му представи подробен доклад за всичко, което бяха правили през деня, а Тед го изслуша на драго сърце.
Холи беше на пръст разстояние. Превъртя имената в телефона, докато не се спря на името ѝ в списъка, и зачака. Екранът започна да губи яркост, почти се затъмни, но това не повлия на желанието му да говори с нея. Вдигна палец и почукна два пъти леко.
Гласът на Холи беше като глътка въздух, когато вече почти се задушаваше.
– Как мина разходката с кораба?
– Момичетата ни отрязаха в последния момент.
Холи се изсмя.
– Ако са видели снимките ви, не ме учудва.
Пауза. Тед не беше запалил осветлението и видимостта отвън започваше да се размива в хола. Онзи хаос от полусенки намираше своя ответ в гласа на Холи.
Боже, колко ми липсваш.
– Здравей, скъпа – каза Тед.
– Здравей, Тед. Днес беше изтощителен ден, няма да си признаят, но дъщерите ти започват да се уморяват от адската жега.