Гласът на Синди прозвуча далечен.
– Лъже!
– Сигурно им липсва баща им – отвърна Тед и на мига съжали.
– Не вярвам да е така. Момичетата почти не говорят за теб.
– Лъже, тате! – се чу от далечината.
– С Травис решихме да се върнем днес следобед – каза Тед, подхващайки отново темата за пътуването с кораба. – Не можех да си представя да изтърпя още една нощ хъркането на съдружника си в каюта два на два.
– Каним се да вечеряме. Момичетата не искат да излизат от хотела, помолиха ме да поръчам храна на румсървиса като по филмите. Истината е, че не искат да се отлепят от климатика в стаята.
– Мамо!
Беше Надин.
– Да?
Говореха майка и дъщери, а после Холи се върна на телефона.
– Тед, храната пристигна. Да говорим после, става ли?
– Насладете се на хамбургерите. – Тед нямаше нужда да пита. Знаеше, че дъщерите му са си поръчали хамбургери.
– Чао, Тед. Момичета, поздравете баща си…
– Чао, тате!
Тед каза довиждане, но никой не го чу. Ръката, която държеше телефона, се отпусна до него. Отново не беше успял да се сбогува подобаващо с Холи, да ѝ каже колко я обича, та дори и само, за да може тя да си го спомня по-късно, когато намереше тялото му в кабинета с куршум в челото. Попита се дали това не беше някакъв знак на съдбата.
Холът беше потънал в тъма.
12
Няколко незначителни часа сън, изпълнен с кошмари, беше всичко, което постигна. Изкъпа се в банята на долния етаж, облече дрехите от предишния ден и в пет часа сутринта беше в кухнята да търси нещо за ядене. Обикновено сутрешният ритуал се допълваше от гласа на Джак Уилсън за фон, но този път се усъмни дали новинарят от Четвърти канал щеше да се окаже приятна компания. Тед предполагаше, че убийството на Уендъл щеше да е топ новината на деня, и особено се боеше, че фокусът през първите часове ще се насочи прекомерно към близките му. Задържа бутона на дистанционното с примиреност. Чак когато приемникът се включи, се сети за удара в екрана – сиво петно с големината на футболна топка закриваше лицето на една от водещите – деколтето беше достатъчно, за да заключи, че не беше на Джак Уилсън. По-долу, извън обсега на сивото петно, вървеше надпис, че гласът, който чуваха зрителите в този момент, е на полицейския служител, пристигнал пръв в къщата на езерото.
– …Патрулирах в покрайнините, когато от централата пуснаха сигнала. Живея в района от рождение и знам отлично как да стигна до езерото, а това ми помогна да стигна до къщата за по-малко от десет минути…
Тед се разсея. Нещо се раздвижи в хола. С крайчеца на окото долови тъмна фигура, която се шмугна някъде зад съборена мебел.
– Полицай, вярно ли е, че е възможно охранителните камери да са заснели убиеца?
Една настолна лампа падна с трясък. Тед се сепна.
Проклето животно!
– Вижте, в момента тече разследване… Само мога да кажа, че имотът има охранителни камери, но не мога да твърдя нищо.
Надписът на цветната лента се промени на: „Убиец, уловен от охранителни камери“.
Тед се беше приближил до телевизора, без да се усети, донякъде погълнат от новината, донякъде изправен на нокти в следене какво се случваше в салона, където опосумът присъстваше, без да позволява да бъде разкрит, но чието щурмуване сред щетите беше идеално достъпно за слуха.
Говореше водещата.
– …Свидетелският разказ на полицай Гарет, който чухме ексклузивно преди секунди, сочи, че тялото на Уендъл е открито от жена му и двете му дъщери, които успели да се опазят невредими благодарение на бронираната семейна кола. Към този момент не са известни мотиви за зверското престъпление…
Тед се боеше от най-лошото.
– …едно семейство е разбито – съпругата му Холи и дъщерите му Надин и Синди ще носят този злокобен белег до края на живота си. Повече информация след няколко минути от нашите репортери. – Пауза. – А на другата линия горещ фронт се очаква да премине днес. От метеорологичната служба съобщават, че…
Холи, Надин, Синди.
13
Въпросната сутрин Нина пристигна на работа с петнайсетминутно закъснение. Носеше понички и се надяваше Линч да се окаже по-заинтересуван от сладките, отколкото от точността на секретарката си. Макар че от шест месеца работеше при него, все още не успяваше да предугажда реакциите му. Линч беше истинска енигма за нея. Приятелките ѝ я бяха уверили, че рано или късно той щял да се опита да я съблазни, но още не се беше стигнало дотам, а това безпокоеше до някаква степен Нина. Беше извадила предизвикателни деколтета, сластни пози, фини намекващи подмятания… и нищо. Линч беше с петнайсет години по-възрастен от нея, но беше привлекателен и ако имаше нещо, от което Нина се нуждаеше най-вече на този етап от живота си, то беше човек, стъпил здраво на земята.