– Има оръжие – каза Нина.
– Но нямам намерение да го вадя, ако поговорим като цивилизовани хора.
– Направи ли ти нещо? – попита Линч, обръщайки се към секретарката си.
– Не.
– Седни – разпореди Тед.
Линч мина покрай бюрото и се отпусна на стола до този на Нина с цялата си тежест.
– Гледа ли новините тази сутрин? – попита Тед, докато вървеше към вратата на кабинета и я затваряше, нарочно заставайки с гръб към заложниците си.
– Кого от двама ни питаш? – иронизира го Линч.
– От сега нататък всички въпроси ще се отнасят до теб. Момичето е косвена жертва.
– Защо не я пуснеш и да решим нещата само двамата?
– Ще видим.
Тед отново застана в позата отпреди малко, само че подпрян на вратата на кабинета.
– Не съм гледал новините – заяви Линч.
– Уендъл е мъртъв. – Тед загледа внимателно изражението на адвоката, но не улови нито следа от изненада. – Бил е убит.
– Защо не обсъдим темата като разумни хора? – каза Линч, докато зениците му кривнаха надясно, където стоеше Нина.
– Мечтай си.
– Тя няма да издаде нищо – отбеляза Линч. – Нали, Нина?
Момичето беше изгубило част от нишката, но кимна с непоклатима решителност.
– Няма да издам нищо.
– След като вече знаеш, че аз и Тед се познаваме – натърти Линч, – няма за какво да сигнализираш на полицията или на когото и да било. Междувременно двамата с Тед ще решим някои належащи въпроси.
Тед се замисли за момент. Истината беше, че не можеше да говори открито за смъртта на Уендъл пред момичето като евентуален свидетел. Не можеше да признае убийство пред напълно непозната.
– Прибирай се у дома си – каза Тед неочаквано.
Нина се изстреля рязко като навита пружина. Мина светкавично покрай бюрото и се задържа пред Тед, който независимо от всичко не се беше поместил от вратата на кабинета. Нина стискаше чантата си и гледаше с умолителен поглед. Тед наблюдаваше Линч, който бързо схвана какво целеше.
– Нина, не казвай нищо от чутото тук на никого – занарежда Линч. – Двамата с Тед наистина трябва да разрешим няколко неща.
Тед се помръдна. Нина прекоси прага като стрела и дори не се сети да затвори вратата. Тед го стори вместо нея.
– Сега наистина ще ми кажеш цялата истина, Линч. Заложи ми капан, мръсен кучи сине.
– Признавам, че скрих част от информацията, но повярвай ми, че беше необходимо.
Тед се хвърли напред. Подпря ръце на бюрото и доближи лице в лице Линч.
– Необходимо казваш! Пропусна, че Уендъл е женен и има две дъщери. Откакто научих, не мога да спра да си представям, че те са моето семейство.
– Ако ти бях казал, че има жена и деца, никога нямаше да го извършиш – каза студено Линч.
Тед пъхна ръка в якето. Измъкна браунинга.
– А ти, Линч, имаш ли жена и деца? Внимавай как ще ми отговориш, защото мога да ти пръсна главата още сега.
– Моля те, Тед, свали оръжието и ми позволи да обясня.
– Вече ми го обясни, копеле мръсно! – Тед разтърси глава. – Всичко е толкова объркано...
– За какво говориш?
Тед свали оръжието. Пак го прибра. Приближи един стол, този до шкафа с архивите, и се тръсна с цялата си тежест.
– Казвай каквото ще казваш, Линч. Ако обичаш, стига игрички.
Мъжът даде знак за съгласие.
– Казах ти истинското си име, Тед. Знаех, че рано или късно щеше да ме намериш. Дойде моментът да съм искрен с теб. – Линч се намести удобно на стола и изтърси една съкрушителна фраза. – Уендъл не искаше да се самоубива.
Линч недоизрече твърдението си, когато нещо се разтресе вътре в архивния шкаф, или по-точно – в долното чекмедже. Тед инстинктивно се обърна по посока на шума. Той обаче не се повтори. Линч не показа да е чул нещо.
– С Уендъл се познаваме от университета – каза Линч, – станахме добри приятели. По онова време се създаде организацията и Уендъл бързо се включи в нея, стана основен член. Но Уендъл не се вълнуваше от раздаването на правосъдие, Тед. Уендъл беше проклет убиец. Убиваше години наред.
Тед сбърчи чело. Линч продължи разказа си.
– Разбрах сравнително наскоро, почти случайно, за задкулисните действия на Уендъл. Вероятно в някаква степен винаги съм го подозирал, но не исках да повярвам.
– Защо не го разобличи?
– Видя ли как живее? Има много власт, подплатена с много връзки и съветници. Беше в заплетена ситуация преди и излезе съвсем чист. Достатъчно е да кажа, че не успя да се докаже нищо.
– Жена му и дъщерите му не са единственото, което остави да ти се измъкне – сряза го Тед. – Забрави и охранителните камери.
– Съжалявам.