Точно така и стана. Линч заговори на по-висок тон, за да бъде чут.
– Знам какво се каните да извършите с деветмилиметровия, който оставихте в кабинета. Обещавам ви само едно – няма да се мъча да ви разубеждавам.
Тед отвори вратата.
1 Персонаж от американския филм „Да срещнеш Джо Блек“ (1998), изигран от Брад Пит. – Б. пр.
2
Тед беше подходил изключително предпазливо с планирането на самоубийството. Не беше решение, скалъпено в последния момент, импулсивно и съшито с бели конци. Не искаше да бъде от тези, които планират неумело всичко, за да привлекат вниманието върху себе си. Или поне така си мислеше. Но след като беше толкова внимателен във всичко, как беше възможно Линч да е научил? Посетителят с широка усмивка и съвършени черти беше уцелил съвсем точно калибъра на оръжието и мястото, където Тед го беше оставил. Даже и предположението, че Тед би отнел живота си в кабинета да не беше толкова безсмислено, а по-скоро изглеждаше плод на щастливо прозрение и Линч го беше формулирал без капка колебание.
Бяха седнали в двата края на масата. Тед изпита старото и познато усещане – онази тръпка, комбинация от освободен адреналин и пъргавина на ума, показал надмощието си над противника, предугаждайки следващия му ход. От години вече не играеше шах, но усещането беше неповторимо. А и приятно.
– Значи Травис ти е заръчал да ме шпионираш – заяви.
Линч, който беше сложил кожения куфар върху масата и явно се канеше да го отвори, замръзна от изумление.
– Съдружникът ви няма нищо общо с това, Тед. Нали нямате нищо против да ви наричам Тед?
Тед сви рамене.
– Не виждам снимки на дъщерите ви Надин и Синди – отбеляза Линч, насочил поглед към съдържанието на куфара. Изглежда, търсеше нещо.
В действителност липсваха семейни снимки. Тед ги беше изнесъл от дневната. Един съвет – ако ще се самоубиваш, разкарай от полезрението си снимките с близките си хора. Много по-лесно е да го планираш, без постоянно да се взират в теб техните очи.
– Не споменавай повече дъщерите ми.
Линч показа прекрасната си усмивка и вдигна ръце.
– Само се опитвах да спечеля доверието ви, да поговорим малко. Виждал съм вече снимки на дъщерите ви и знам, че в момента са с майка си във Флорида. Отишли са да погостуват на баба си и дядо си или бъркам?
Разсъждението сякаш бе от някой мафиотски филм. Знаем къде е семейство ти, не се прави на много хитър. И все пак имаше нещо естествено в държането на Линч, като че наистина искаше да се покаже любезен.
– Позволих ти да влезеш в дома ми. Мисля, че вече си имаме някакво доверие.
– Радвам се.
– Кажи ми какво знаеш за семейството ми.
Линч държеше ръцете си върху куфара. С едната направи жест на безразличие.
– О, боя се, че не е много. Ние не обичаме да се набъркваме повече, отколкото трябва. Знам, че се връщат от пътуването си в петък, което ни осигурява три дни, за да се заемем с нашите дела. Повече от достатъчно време.
– Нашите дела?
– Естествено!
Линч измъкна от куфара две тънки папки и ги остави настрана. Отдалечи куфара.
– Тед, някога да ви е хрумвало да убиете някого?
Я виж, на този тип му харесва да говори по същество!
– Да не си полицай? Ако си, трябваше да се легитимираш.
Тед се изправи. Онези папки навярно бяха пълни с неприлични снимки. Бяха го шпионирали като заподозрян в убийство, а самоубийството бе липсващата плочка от пъзела, караща го да признае вината си. Това обясняваше настойчивостта на Линч при идването му в къщата. Да не беше агент на ФБР?
– Не съм полицай, Тед. Седнете, моля.
– Искам да си тръгнете на мига от дома ми. – Тед посочи вратата, все едно Линч не знаеше накъде е изходът.
– Наистина ли искате да си тръгна, преди да сме поговорили за това как сме научили за самоубийството?
Този тип се оказа умен, защото Тед всъщност искаше да узнае.
– Давам ви пет минути да ми го разясните.
Тед стоеше прав.
– Струва ми се правилно – каза Линч. – Веднага ще ви обясня. Работя за една организация, която е заинтересувана хора като вас да се запознаят с други хора като тези тук. – Сложи ръката си върху папките. – Ако ми позволите, ще отворя една от папките, за да ѝ хвърлим по един поглед. Ще схванете много бързо, вие сте интелигентен човек.
Линч отвори една от папките и я сложи в средата на масата, като я обърна към Тед, който продължаваше да стои прав с ръце на кръста.
Първата страница беше копие от полицейско досие. В ъгъла имаше снимки в профил и анфас на около двайсет и пет годишен мъж с бронзов тен и безупречно фиксирана коса. Гледаше към обектива в предизвикателна поза, с леко вирната брадичка и светли, широко отворени очи. Името му беше Едуард Блейн.