– Кой си ти? – попита глас откъм гърба му.
Тед все така беше забол глава в прозореца на замъка, докато в един момент не чу гласа. На Уендъл. Никога не беше чувал гласа му и въпреки това долови учудваща фамилиарност, много по-разграничима от външния му вид. Тед вдигна ръце и измъкна главата си с бавно движение.
– Аз съм Тед – каза, докато се обръщаше. Пояснение в този случай не беше необходимо, Уендъл така и така щеше да го разпознае в лице, освен ако вече не беше наясно и не го разиграваше.
Но Уендъл сключи вежди в недоумение. Стоеше прав в началото на гората; беше облечен в същите дрехи от спомена на Тед – дънки, карирана риза в синя гама, и с оранжев спасителен пояс. Какво диреше в гората с този пояс на кръста?
– Какво търсиш в моята собственост? Сам ли дойде? – недоумението изглеждаше естествено. Имаше нещо в гласа му.
Защо ми се струва толкова познат?
– Да, сам дойдох.
Отново недоумение се изписа на лицето на Уендъл. На няколко пъти оглежда околността.
– Линч ли те прати?
Тед се усмихна. Ето че вече започваха да се разбират.
– Виж, Тед – подхвана Уендъл, – изобщо не си спомням кой си. Ако Линч те е изпратил да ме убиеш, значи е глупак – ти не би могъл да убиеш дори муха.
Пистолет като по поръчка се озова в дясната ръка на Уендъл. Тед се бе вторачил в лицето му и като сведе поглед, видя появилото се оръжие.
– Холи е моя съпруга – каза Тед в опит да се защити. Беше първото, за което се сети.
Изражението на Уендъл се измени на секундата. Потърка брадичката си със свободната ръка.
– Интересно… – отвърна мъжът. – Влизай.
Тед посочи замъка.
– Тук?
– Много ясно. Няма да те пусна в дома си. А това е само подсигуряване – добави, имайки предвид оръжието, – ако се разберем, ще излезеш оттук на два крака. Не искам да съсипвам замъка на дъщерите си.
Замъкът имаше двойна врата, през която едно момиченце лесно можеше да се провре, без да се навежда, но на Тед му се наложи почти да се превие на две. Подът беше гумен. Освен пластмасовата маса с двата стола, там имаше лавица с детски чаен сервиз. Уендъл последва Тед веднага и двамата седнаха на столовете като гъливерски окупатори. Вътре беше с няколко градуса по-топло, но не проникваше и глътка въздух. Уендъл остави револвера върху масата.
– Това е нелепо – изстреля Тед.
– Значи Холи била твоя жена – отвърна Уендъл със същия тон на удивление. – И Линч те е пратил да ме убиеш. Нека позная – казал ти е, че жена ти и аз сме любовници, прав ли съм?
– Каза ми и други неща.
– Разбирам.
Уендъл се позамисли за няколко секунди.
– Искам да ми кажеш всичко, което Линч ти е разказал за мен.
– Това няма да стане.
– Колко любопитно – продължи Уендъл, – за момент реших, че не аз държа пистолет.
Тед въздъхна. Главата му пулсираше. Беше отишъл в къщата до езерото, за да се увери, че Уендъл не е мъртъв, и сега, когато стоеше пред него, не знаеше какво да предприеме. Установи само, че ако този мъж наистина беше опасен, той трябваше да го проучи за доброто на Холи.
– Линч ми говори за организацията, за нуждата от попълване на пропуските в системата и раздаването на правосъдие. Каза ми, че ти си излязъл от правия път, че си започнал да действаш на своя глава, извън всички разпоредби. Поиска да те убия.
Уендъл клатеше глава в отрицание на току-що чутото. Яростта лека-полека изкривяваше чертите му.
– Кучи син – каза Уендъл под носа си.
– Защо?
– Няма никаква организация, Тед – изрече Уендъл, разярен. – Познавам Линч от университета и това беше една тъпа негова идея; в онзи период бяхме много близки. Говорим за преди повече от двайсет години. От тогава до сега сме се виждали рядко, но приятелството ни постепенно угасваше. Дотолкова, че преди няколко месеца искаше да ме изнудва с нещо от миналото, няма смисъл да уточнявам. Беше глупост от негова страна, защото беше лесно да се намери компромат и за него. Интелигентен е, но не съумя да си опази гърба. Схващаш ли?
– Не точно.
– Линч е любовникът на съпругата ти, не аз.
– Моля?
– Наех двама, за да изровят нещо – обясни Уендъл. – Откриха, че излиза с омъжена жена и ѝ направиха куп снимки. Изпратих му ги с послание, че следващия път, когато реши да ме шантажира, ще отида още по-далеч. После не чух повече за него.