– Блейн е изтърпял леки присъди в миналото за кражби и нападения – заяви Линч, докато обръщаше страницата. – Този път е обвинен за убийството на приятелката си.
Тед не беше сгрешил поне в едно – в онези папки определено имаше смущаващи снимки. Тази пред него беше на брутално убита жена, просната в тясното пространство между легло и шкаф; имаше най-малко седем прободни рани на голия торс.
– Името ѝ беше Аманда Хърдман. Тя и Блейн се виждали от време на време, нищо кой знае колко формално. Той я снабдявал с дрога, от евтината, като от време на време опитвали да имат нещо по-сериозно, но според приятелите им всичко се свеждало до непрекъснати караници и сдобрявания. Когато жената била намерена мъртва в апартамента ѝ, полицията отишла направо при Блейн. Той признал, че е имало кавга с Хърдман, породена от пристъп на ревност, но без съмнение не бил я наръгал. Да ви кажа ли развръзката? Не могли да докажат нищо срещу него и се наложило да го пуснат.
В някакъв момент Тед беше седнал. Не можеше да отлепи поглед от онези снимки. Линч обърна страницата и там имаше няколко изображения в близък план: отеклото око на Аманда, дълбоки прободни рани в гърдите, контузии навсякъде.
– Невинен? – попита Тед шокиран.
– Кучият му син явно е внимавал да не я удря с юмруци и, естествено, оръжието на престъплението не бе намерено. Беше оставил следи по цялата къща, но не и по тялото ѝ.
– Но като е признал за спора, фактически си е признал.
– Защитата пледира, че самопризнанието е изтръгнато под натиск, което отчасти беше истина и можаха да докажат. Доказателството, което успява да го оневини, е съдебният анализ на часа на смъртта. Експертът на прокуратурата установи приблизителен час на смъртта между седем и десет вечерта. В този отрязък от време куп свидетели твърдят, че са видели Блейн в някакъв долнопробен бар, наречен „Блак сомбреро“. Очевидно Блейн се е постарал специално да бъде видян от възможно най-много хора, защото имаше над трийсет надеждни свидетели, та дори и записи от камери от паркинга на бара.
Тед доразлисти страниците. Имаше още няколко снимки на тялото на Хърдман и копия от документи с подчертани параграфи.
– Вече всичко ви се изясни, нали, Тед?
Тед точно сега започваше да го разбира.
– Откъде знаете, че Блейн я е убил?
– Организацията, която представлявам, има информатори в съдебната система. Не става дума за престъпници, предпочитаме да не опираме до тях. Говоря за адвокати, съдии или помощници, които знаят кога един случай на убийство мирише на гнило. Ние се заемаме с изкореняването на съмненията. В случая на Блейн обяснението е от ясно по-ясно, макар че почти сигурно му е дошло като по поръчка. Наехме експерт и го попитахме как е възможно толкова голямо разминаване в определяне часа на смъртта. Обясни ни, че показателите зависят от телесната температура, измерена в момента на откриване на тялото. Кривата на спадане на температурата на трупа е известна и…
– Знам какъв е процесът – сряза го Тед. – Следя също „От местопрестъплението“.
Линч се засмя.
– Ще продължа по същество тогава. Когато отидохме на местопрестъплението, разкрихме работата. Под апартамента на Аманда Хърдман на първия етаж, който понастоящем е необитаем, има обществена пералня. Централната вентилационна система се намира точно под мястото, където е намерен трупът на жената. Следователно е поддържала тялото топло и е забавила понижаването на температурата повече от обичайното.
– С други думи, онзи я е убил по-рано.
– Точно така. Около шест до осем часа по-рано. Смъртта не е настъпила вечерта, а по обяд, преди Блейн да се отправи към бара.
– А нямаше ли начин случаят да се преразгледа?
– Вече беше обжалван и съдът се произнесе окончателно. Ние не виним съдебната система; предпочитаме да мислим, че понякога някой кучи син успява да се промъкне през пукнатините ѝ. За съжаление, може да се случи и обратното. Но тук не става дума да правим съпоставки. Не смятате ли?
На Тед не му трябваше да слуша повече.
– Та искаш значи да убия Блейн, нали така?
Линч разкри идеалните си зъби.
– Както вече казах, вие сте интелигентен мъж.
3
Застоя се пред хладилника. Беше забравил една снимка на Холи, захваната с магнит във формата на ябълка. Момичетата бяха изрисували краищата ѝ с поредица концентрични правоъгълници от брилянтин. Холи тичаше от морето към брега, облечена в червения бански, станал любим на Тед още преди години. Смееше се с глава, обърната на една страна, и развята дълга руса коса... Кадърът улавяше точно момента, когато единият ѝ крак се губеше зад коляното на другия, така че единствената ѝ опора противоречеше на основните закони на равновесието.