Трябваше да е така.
Защото имаше и друга трактовка, тази, която Маркъс избираше да не види, и тя се състоеше в това, че Лора беше изкарала дивиденти от добрата комуникация помежду им. Беше успяла да израсне в болницата и да спечели неколкократно ходатайстването на Маркъс пред главната директорка, доктор Макмилс.
Лора го наблюдаваше втренчено.
– Нуждая се от огромна услуга, Маркъс.
Това го стресна. И друг път го беше молила за услуги, но никога не беше използвала епитета огромна.
– Ако е по силите ми…
– Искам да вкарам пациент в отделение „C“ – заяви Лора без увъртания.
Маркъс се отпусна.
– Това няма да е проблем. Имаме пет свободни стаи. Ще изпратя документацията на Сара след мъничко, за да…
– Искам да го направя сега.
Лора се взираше в него с властта на Медуза.
– Какво разбираш под сега?
Процедурата по приемане на нов пациент обикновено траеше няколко дни. Маркъс можеше да свърши своята работа за рекордно време и дори така…
– Завеждащият моето отделение в момента се намира в твоето, води и пациента. Искам да задвижиш приема.
Недей да бъркаш, Маркъс. Не давай грешен отговор.
Или ще те превърне в камък…
– Лора, ти луда ли си? Как така са там в момента?
– В приемната. Хората от охраната ти не са им позволили да преминат, въпреки че са казали, че аз ги пращам.
– Много ясно, че няма да ги допуснат! – Маркъс стана прав. – Не мога да повярвам. Самият факт, че сега са там, вече ме злепоставя. Умолявам те да ги изкараш от моето отделение още сега.
Маркъс закрачи към единствения прозорец в кабинета си на втория етаж и отправи взор към двора на централното крило, застинал в безмълвие, с изключение на един прислужник, който метеше сухите листа. Потърка се по челото. Не искаше да се обръща, защото знаеше, че ако го стори, щеше да отстъпи, а това, за което тя го молеше, беше чиста проба безумие, способно да застраши сериозно кариерата му. Чу как Лора се изправя от стола си. Изчака шума от отваряща се врата, но такъв не последва. Но последва сладникавият аромат на парфюма ѝ, придружен от шепот, съвсем близо до ухото му.
– Погледни ме, Маркъс, моля те… нека ти обясня.
Той се обърна.
Пак беше там – онзи пронизващ поглед и нежният допир на пръстите ѝ, положени върху ръката на Маркъс, като палецът ѝ плахо се плъзгаше в почти неуловима ласка.
– Знам за какво те моля – каза Лора с нисък тон. – Нямаше да прибегна до помощта ти, ако не бях убедена, че си единствената ми надежда.
За какво му говореше?
Маркъс се отдалечи. Не можеше да изисква връзка с мозъка си, когато беше разтърсен от допира на Лора, омаян от уханието на парфюма ѝ и от магията на погледа ѝ.
– Лора, моля те – каза, докато се насочваше към другия край на кабинета, търсейки защитата на бюрото. Тя го проследи с поглед, но не се доближи. Остана да стои до прозореца с неразгадаемо изражение, почти налагащо връщането на Маркъс обратно, за да я утеши. От кокетка се превърна в беззащитна за една милисекунда.
– Боли ме, че ми нямаш доверие.
– Имам ти доверие! Кажи ми поне кой е пациентът. Защо ти трябва да го вкараш толкова внезапно?
– Става дума за специален пациент.
– Не разбирам. Някой твой познат?
– Не. – Лора се върна на стола си. – Не мога да ти разказвам сега за пациента. Ще отнеме доста и както вече ти казах, Роджър е с него в момента в отделение „C“. Постъпването му точно сега е много важно за лечението му. Може да пропадне, ако не го уредя.
– За бога, Лора. – Маркъс също седна. Опрял лакти на бюрото, той се хвана за главата и затвори очи, отричайки чутото отново и отново.
Когато вдигна поглед, изненада Лора със загатната усмивка, която бързо угасна.
– Какво те разсмя толкова, Лора?
– Този жест, който направи… Както и да е, лично е.
– Като пациента ти.
– Точно.
Маркъс започваше да затвърждава убеждението си. Нямаше причина да отстъпва пред манипулациите на Лора. Ако сега имаше очи да го моли за нещо, то беше, защото в миналото ѝ беше позволил да си припише права, които не ѝ се полагаха. Какво ли следваше после?
– След като този твой пациент не може да остане в общото отделение и понеже нямам причина да се съмнявам в професионалната ти преценка, тогава съм убеден, че и Сара ще го разбере. Ще говорим веднага с нея и ще ѝ обясним. Предлагам ти цялата си подкрепа, но дотам.
Лора направи пауза за равносметка.
– Сара никога не би разрешила прием в отделение „C“, ако не е минало през лекарска комисия. Отлично го знаеш.