– Но, Майк, без телефона не мога да докладвам. Те имат нужда от доклада ми, знаеш го.
– Пука ми на шапката. Ако щат да довтасат и с Хилядолетния сокол8 да го търсят, ако толкова им е притрябвал. Ти се измиташ към градината и не искам да се размотаваш повече тук. Ясно ли е?
Лестър потвърди с глава. Нямаше и помен от безумния му гняв. С наведена глава той се изнесе.
Майк направи знак на санитаря и се усмихна. Не ми дължиш нищо за услугата… После намигна на Тед и се върна на перваза, за да възобнови четенето си.
Тед се доближи до масата, където играта на шах продължаваше, по-напреднала, но по-неинтересна. Играчът с белите беше видимо в непечеливша позиция и сега изпиваше фигурите с очи, сякаш искаше да ги задвижи със силата на мисълта си. Противникът му изчакваше реда си, отпуснат, загледан ту в дъската, ту в малобройната им публика. Присъствието на Тед, изглежда, го смути, но въпреки това не каза нищо.
– Хайде, Скеч, нямам цял ден! Ще кажа на Скот да ни докара от онези двойните часовници, така ще мога да ви издухвам по-бързо.
Скеч като че ли не се разпозна в казаното и продължаваше да бъде все така вглъбен в играта. Шансовете му клоняха към нулеви, ако се изправеше срещу опитен играч, мислеше Тед, но все пак имаше някаква алтернатива, ако преместеше коня от F5 на H6.
Един от тримата зрители се обади:
– Държиш го вече, а, Лоло? – Удари с юмрук дланта си. – Ще те смачкат, Скеч… като муха.
– Млъквай – възрази друг от наблюдателите. – Ти дори не знаеш как се движат фигурите. Това е шах, познато ли ти е?
Всички се захилиха с изключение на засегнатия и Скеч, който бе все така погълнат, нерешително извади ръката си изпод масата, за да направи най-сетне хода си. Пръстите му се доближиха до коня на F5. Имаше два възможни развоя – на H6, който щеше да запали искрица надежда, и H4, с който щеше да се закопае.
Реши да премести на H4.
– Не си противник за мен, Скеч! – каза Лоло, докато местеше една пешка, която опасно застрашаваше да достигне другия край на дъската. – Да видим как ще се измъкнеш оттук.
Скеч още веднъж потъна в размисъл.
Тед реши да се отдалечи. Часовете до визитацията на Лора ставаха безкрайни. Беше се запътил към вратата, когато забеляза, че Доусън беше спрял да чете и не сваляше поглед от него. Без да знае дали е добра идея, го доближи, по-скоро за да му благодари за намесата му спрямо Лестър.
– Ти го знаеше, нали? – изненадващо подхвана Доусън. – Това за коня на H4.
За миг Тед се обърка за какво ставаше въпрос. Когато осъзна, сви рамене.
– Играех шах известно време като по-млад.
– Аз също; нищо професионално – призна Доусън. – Може двамата да поиграем някой ден.
Поставяше го на изпитание.
– Разбира се. – Тед продължи по пътя си.
– Почакай.
Доусън го изучаваше.
– Нека те придружа навън. Лестър още се мотае там.
Едва в този момент Тед си даде сметка, че в салона отново се беше възцарила тишина. Всички, с изключение на телевизионния водещ, изглеждаха заинтригувани от срещата между двамата мъже. Спомни си думите на Макманъс от сутринта при душовете. Ако си допаднал на Доусън, няма да имаш проблеми с останалите.
Градините бяха обширни. Имаше пътеки, по които в момента крачеха неколцина самотни пациенти сред добре поддържани цветя и китни дървета. Лестър и една изолирана групичка се бяха струпали в един ъгъл на баскетболното игрище, едните насядали по пейките, а другите – прави, като веднага обърнаха внимание на двамата мъже.
– Значи не знаеш за какво си тук? – подпитваше го Майк.
Тед го гледаше недоверчиво. На сутрешната слънчева светлина все така му приличаше на най-здравомислещия мъж на земята. Ако предната нощ не беше засякъл, че го следеше с онова налудничаво изражение, щеше да е загадка какво правеше Доусън в „Лавендер“.
Както и ти, но ето те тук.
Запътиха се към една от най-отдалечените пейки, скрита под огромен бор.
– Та значи? – заинати се Майк, щом седнаха.
– Не че не знам – отвърна Тед с доза примиреност. – Доктор Хил ми прави сеанси през последните седмици. Имам тумор… неотстраним и лекарят ми прецени, че една терапия ще помогне да го преодолея. И за да сме точни, не сбърка. Мислех, че разговорите с доктор Хил няма да послужат за нищо… но определено послужиха. Поне малко. Сега е довела нещата прекалено далеч.
На баскетболното игрище Лестър и останалите започнаха да играят. Топката отскачаше от цимента с обичайния скърцащ звук.
– Доктор Хил те е вкарала в клиниката против волята ти?
– Да.
Майк пъхна ръка в джоба си и извади пакет цигари. Предложи една на Тед, който на свой ред отказа.