Тръпки полазиха Тед. Той също се страхуваше от опосума.
– Погледни към баскетболното игрище – продължи Майк, – има две идеално обособени половини, разделени от една средна линия. Същото важи за реалния свят и за откачения, Тед. Или си в час, или не си, няма средно положение. Играеш или с единия, или с другия отбор, бидейки затворен тук, и ако имаш късмет, ако лекарствата подействат и докторите определят диагнозата и лечението ти, може би ще имаш късмета да преминеш от редиците на единия отбор в тези на другия или поне за кратко. Но не можеш да играеш и за двата тима, схващаш ли?
– Не вярвам, че това е лудостта.
– Ами повярвай, понеже е така. Това е като друго измерение, ако искаш да го погледнеш от този ъгъл. Свят със собствени правила. Като сънищата. Да не кажеш, че ти не сънуваш?
– Ти смяташ, че животните са част от този друг свят.
– Не точно. Виждаш ли кръга в средата на баскетболното игрище? Той е междинна зона, затова ми харесва аналогията – не ми хрумва в момента. Много пъти сядам тук и размишлявам върху това. Този кръг е вратата, която свързва двата свята – в нея не е предвидено да стоиш, защото както ти казах, не можеш да играеш за двата тима едновременно. И въпреки това определени хора като теб, мен или Еспозито остават повече от нормалното там, на вратата и това в заключение не е добре. – Майк направи пауза и с фаталистичен тон добави: – Кръгът е опасен, защото там съжителстват двата свята.
Еспозито беше престанал да се върти около стълба и сега се лашкаше от единия до другия край, наслаждавайки се на ефекта от световъртежа. С разперени ръце, с лице, обърнато към небето, планираше като тежък самолет.
– Животните са натоварени да ни отдалечават от кръга, Тед – каза Майк и за пореден път звучеше като най-здравомислещия мъж на света.
– Защо само определени?
– Не знам.
– Майк, не искам да го приемаш навътре, но твърдиш за прословутия кръг, че е опасен, да приемем, че е истина – какво обаче може да е по-лошо от тоталното полудяване?
– Позволи ми да те питам нещо, Тед. Кога видя опосума?
– Няколко пъти.
– Посочи ми един.
– Стана в един сън. Стоях в хола у нас и нещо привлече вниманието ми в градината, беше нощ. Погледнах през прозореца и жена ми беше навън по бански и неподвижна, заела невъзможна поза. За капак ѝ липсваше един крак. Опосумът беше на масата, която държим под покрития вход и отхапваше от крака на жена ми.
Тед потръпна при спомена за онази сцена.
– Доста странен сън – призна Майк. – Виждал ли си жена ти оттогава?
– В каква връзка ми задаваш този въпрос?
– Може би не е най-удачният.
Тед загуби спокойствие и стисна Майк за ръката.
– Защо ме попита дали съм я виждал след това? Знаеш ли нещо?
Майк не изгуби самообладание. Изчака Тед да пусне ръката му и после подхвана с кротък тон:
– Виж, не че съм много вещ по темата, нищо подобно. Каквото знам, е следствие от моя опит и от това, което установих, откакто съм тук. Преди да вкарат Еспозито, имаше друг – Ричи се казваше. Напусна ни преди пет години. – Майк повдигна глава, сочейки небето. – Именно той ми разкри за първи път за животните и за кръга, само че не с този пример. Аз не се вързах на нито една дума, както и ти сега подхождаш към мен, но после помислих за омара, за който по незнаен начин почти бях забравил, и много от нещата придобиха смисъл. Знаеш ли, когато стана цялата история с приятеля ми… – физиономията на Майк посърна в миг, – когато… извърших, каквото извърших, всичко беше много объркано в главата ми, дори ми трябваха няколко месеца, за да успея да отсея кое е било реално и кое не. Доказателствата бяха налице, но аз отказвах да ги приема. Едно от тях сочеше, че съм убил домашната прислужница на приятеля си, една очарователна жена на име Росалия, която познавах открай време, тя имаше малко дете. Къса ми се душата всеки път, щом се сетя за нея. Полицията намери тялото ѝ в стаята и разбра, че отговаряше на почерка ми на убиец. Убедих се, че е точно така. Пасваше идеално. Въпреки това един ден си спомних нещо от онези дни, спомен, който бях погребал надълбоко и който изплува от нищото. Седях под покрития вход на къщата си, пийвайки си сам бира, когато проклетият омар изникна от нищото и се хвърли на едно от колената ми. Едва не умрях от страх. Пернах го с ръка и го разкарах от себе си, а той се приземи близо до вратата. Тогава влезе в къщата, придвижвайки се бавно, и аз знаех, че трябваше да го последвам. Представяш ли си? Там бях аз, следвайки един омар вътре в къщата ми, защото бях сигурен, че гадината искаше да ми покаже нещо. – Майк се засмя и поклати глава. – И стигнахме до една необитаема стая, където той се спря. Като си спомних всичко това, помислих, че е било епизод от сън, както се е случило и на теб. Вратата на стаята не беше в обичайния си вид, имаше пролука и аз, разбира се, се наврях да погледна. И тогава видях нещо ужасяващо – едно момче, което познавах, намушкваше с нож Розалия с необуздана ярост. Не можех да се удържа да не гледам по същия начин, както протичат нещата насън, където времето се точи ли точи.