– Пристигна в това състояние, Тед, и за съжаление, нещата не се подобриха особено в началото.
Тед не можеше да свали поглед от екрана.
– С кого разговарям? – измънка, като се отнасяше към другото Аз от екрана.
– Кой знае. С Линч навярно.
Тед отклони поглед. Погледна лекарката с умоляващи очи.
– Не си спомням нищо от това.
– Знам. Нека ти покажа още нещо. Скоро ще ти стане ясно.
Лора изключи видеото. Един прозорец показваше подробен списък с други файлове. Избра един и още едно видео се появи на екрана. Този път Тед позна обстановката – частния кабинет на Лора. Там беше бюрото, библиотеката, ниската маса с чашата вода, която той никога не пипаше. Беше облечен в синята униформа и беше окован. Изведнъж чу гласа си и се стресна. Това видео се оказа със звук.
– Благодаря, че ме прие, Лора – каза Тед от филмчето. – Пътуването с кораб със съдружника ми се отмени.
– Съжалявам за пътуването – отвръщаше му лекарката. – Радвам се да те видя.
– Снощи сънувах кошмар.
След кратък разговор Лора го молеше да ѝ разкаже съня си.
– Намирах се в хола вкъщи, наблюдавах покрития вход през френския прозорец. Върху масата стоеше един опосум, който ядеше единия крак на Холи. Холи не присъстваше, само кракът ѝ, но аз бях сигурен, че беше нейният…
Датата в ъгъла сочеше, че кадрите датираха от септември предходната година. Лора натисна интервал бутона и видеото спря. Затвори го и избра друго от същата папка. Единствената разлика беше тоалетът на Лора, която на този запис носеше червен пуловер, който Тед сметна, че му е една идея по-познат.
– Благодаря, че ме прие, Лора – каза Тед от филмчето. – Пътуването с кораб със съдружника ми се отмени.
И Тед, който го гледаше, опули очи. Погледна ъгъла на екрана с отчаяние и потвърди опасенията си – датата беше януари 2013 година, два месеца след предишното видео.
– Снощи сънувах кошмар – казваше Тед от филма и подхващаше да обяснява същите подробности…
– Стига – изстена истинският Тед от плът и кръв.
Лора прекъсна видеото.
– Това е кабинетът ми в отделение „B“. Провеждахме сеанси на два дни през последните седем месеца. През първите три сеансите ни се въртяха около така наречения от мен първи цикъл. Съзнанието ти възприе една параноя и всичко се свеждаше до нея: до срещата ти с Линч, предложението му да се присъединиш към онзи уж клуб на самоубийците, да убиеш първо Блейн и да се влееш в избрания кръг, където следваше да убиеш Уендъл като част от сделката.
Тед не помнеше да е издавал толкова детайли на Лора, но очевидно го беше сторил. Беше престанал да премята в ръце подковата, която сега лежеше кротко в скута му, почти забравена.
– Добре ли си, Тед?
Той кимна положително.
– Така. В първия цикъл ти убиваш Блейн и по-късно отиваш в дома на Уендъл. Убиваш го в къщата му на езерото, но тогава разкриваш, че Линч те е излъгал за семейството му. Така решаваш да го издириш, за целта прибягваш до Робишо, стар приятел от училище. Помниш ли всичко това, Тед?
– Да.
– Линч беше почти неизвестен адвокат, но ти го намери и го притисна в кабинета му. Той ти каза, че Уендъл в действителност е бил част от организацията и че бил опасен, поради което трябвало да умре. Така узна, че те е използвал, и нещата излязоха от контрол…
– Лора, това е влудяващо… не знам дали искам да чуя, че съм седял в скапаната стая от пет квадратни метра и съм фантазирал всичко това. Убил ли съм наистина някой от тези двама? Заради това ли съм тук?
– Нека продължа, Тед…
– Не! Отговори ми! Убил ли съм някого?
– Не – отсъди Лора.
Тед кимна.
– Значи нищо от разказаното не е било истина? – попита той обнадежден.
– Страхувам се, че нещата стоят малко по-сложно.
Тед нямаше капацитет да си представи нещо по-сложно.
– През първите три месеца – продължи Лора – ти беше непосилно да излезеш от първия цикъл. Траеше една седмица, понякога два дни, а след това сякаш се рестартираше до изходната точка, до момента в твоя кабинет, на косъм да се застреляш. На първото превъртане не знаех как да реагирам и се опасявам, че не се справих подобаващо. Но при всяко преповтаряне се усъвършенствах, успявах да те питам по-конкретни неща и така постепенно научих подробностите. Първият цикъл се повтори около петнайсет пъти; на някои беше по-склонен да говориш отколкото на други. И дойде денят, когато стана следното…