Лора потърси ново видео. Беше от сеанса на деветнайсети декември. Превъртя няколко минути и го пусна.
Тед от това видео каза:
– Мъжът цъфна на вратата на дома ми. Никога не го бях виждал в живота си, но дори така знаех, че се казваше Линч. И още – помнех, че съм изживявал съвсем същата ситуация, знаех всичко, което онзи щеше да ми каже…
Лора спря видеото.
– Излезе от цикъла – каза лекарката – и вярвай ми, в началото и аз не знаех как стана, нито дали щеше да е за постоянно. Излезе, че не е, и когато отново се рестартира, се върна в първия етап, в абсолютната нула.
– За бога, Лора, какво правех, да му се не види?
Лора пусна деликатно обнадеждаваща усмивка.
– Нещо сериозно ставаше в живота ти, когато доктор Кармайкъл те помоли да ме посетиш. Възможно е да си опитал да посегнеш на живота си, но вследствие на много по-различни причини от тумор, с които аз откровено не съм запозната. Блокирал си тези спомени и си ги заменил с тези, които преживяваш пак и пак.
– Трябва да възстановя тези спомени.
– Наистина смятам, че сме постигнали сериозен напредък. По време на втория цикъл имаше ясна представа за предишния, така че нещата добиха друга форма. Разгневен от лъжата, отиваш в къщата на Уендъл, но вместо да го застреляш от упор, говори с него. Помниш ли къде?
– Естествено, в розовия замък на дъщерите му.
Лора кимна, умислена.
– Тази подробност винаги ми е правила впечатление. Там Уендъл ти разкрива, че двамата с Линч се познавали от университета и че прословутата организация не съществувала, всичко било планирано от Линч, за да премахне Уендъл от пътя си.
– Уендъл ми показа снимките – каза Тед, припомняйки си тази подробност с учудваща яснота. – Холи и Линч бяха заедно в ресторант. Този спомен трябва да е истина.
Лора потвърди.
– Възможно е. Всеки от циклите възпроизвежда изкривена представа за реалността. Начин да се представи така, че да изглежда…
– …по-малко болезнена. – Довърши Тед.
– Опасявам се, че да.
Тед поклати глава.
– Има нещо, което не разбирам. Ако Холи ми е изневерила с онзи тип, не бих я винил за нищо. Нещата помежду ни не вървяха никак добре. Колкото повече мисля за това, толкова по-сигурен съм, че такова нещо не може да е повод за подобно филмиране… – спря се рязко.
– Какво става?
– Говорила ли си с нея, Лора? Трябва да си говорила с Холи в този период. Тези… седем месеца. Тя потвърди ли ти? За историята им, имам предвид.
– Предпочитам да оставим това за по-нататък. Искам да ме разбереш, че докато не се убедя напълно, че циклите няма да се повторят, че най-сетне си излязъл от тях, не искам да рискувам. Трябва да се доближаваме до истината полека, стъпвайки на здрави основи. Затова тези първи дни са така важни и не искам да те заливам с цялата информация накуп. Важно е да анализираш това, което ще обсъждаме тук, през идните дни ще разгледаме какво е било в предишните.
– Може ли да ги видя? – попита неочаквано Тед. – Липсват ми.
– Мога да си представя, Тед. Майка съм и знам как се чувстваш.
– Просто е минало толкова много време…
– Няма защо да се тревожиш, уверявам те.
Тед кимна. Чак сега едно парченце от пъзела намери мястото си. За първи път помисли за Роджър.
– Роджър, санитарят, виждал съм го няколко пъти в къщата на Блейн, както и у Уендъл.
– Казвал си ми го и от началото доста ме притесни, не знаех дали е добър или лош признак. Нищо от преживяванията ти в отделение „B“ не водеше към параноята ти освен Роджър, предполагам заради близостта, която установихте. Ролята му е като на Макманъс тук. Помолих друг санитар да те поеме за няколко дни, но не отчетох никаква промяна. Допуснах, че Роджър е още един елемент, към който умът ти прибягваше, за да пресъздаде тези спомени.
– Тези спомени са толкова истински, Лора – каза Тед почти невярващо, – всичко това е толкова трудно.
– Повечето от тези спомени имат силна нотка реализъм, Тед. Ти просто си ги разбъркал, подреждайки ги по твой избор.
– Когато се срещнах с Уендъл за втори път, ми каза, че искате да ме затворите тук.
– И това беше удар в целта, Тед.
– Не разбирам.
– Позволи ми да ти разясня. – Лора затвори лаптопа и го дръпна настрани. – Само няколко пъти успя да стигнеш до втория цикъл. Почти винаги оставаше в първия и после започваше пак от нула. Беше обезсърчително. Нямах и понятие защо преминаваше към втория цикъл. Докато един ден не го разбрах. Ключът беше в миналото ти, Тед. Направих си сметка, че случаите, когато навлизаше във втория цикъл, съвпадаха със сеансите на теми, свързани с миналото ти, с детството ти, особено с уроците по шах при Милър. Като че нещо от миналото ти те теглеше напред, караше те да изплуваш от този първи цикъл на убийства и те въвличаше във втория, където не завършваше като убиец и където брака ти, макар и да не беше щастлив, ти го приемаше. Разбираш ли?