– Правилно – заключи Линч, готов да прекрати темата. – А сега позволете да ви покажа какво съдържа другата папка.
Линч остави настрана папката за Блейн. Отвори другата, която беше значително по-тънка. На първата страница имаше цветна снимка на изправен мъж на палубата на плавателен съд. Приближаваше четиресетте, носеше спасителна жилетка, а в ръката си държеше въдица с необичайно голяма риба.
– А този кой е?
– Казва се Уендъл. Може да сте чували за него. Много известен предприемач.
– Не се сещам.
– И по-добре.
Тед подаде снимката. Папката съдържаше няколко машинописни страници и няколко карти с адреси. Твърде нищожна информация в сравнение с другата.
– И кого е убил предприемачът? Жена си ли?
Линч се усмихна.
– Уендъл няма жена. И никого не е убил. Той не е като Блейн, като вас е.
Тед повдигна вежди.
– Той също се канеше да посегне на живота си – поде Линч. – И подобно на вас познава болката и неразбирането, което ще предизвика това у любимите му същества. Уговорката е следната: Тед, вие убивате Блейн и така дарявате спокойствие и справедливост на семейството на Аманда Хърдман, а ние в знак на благодарност ще ви позволим да станете част от верига, в която Уендъл е звено, а вие сте следващото.
Тед се замисли за миг. Асимилира го набързо.
– След като убия Блейн, трябва да убия и Уендъл?
– Точно така. Той вече го знае, ще го очаква. По същия начин вие след това ще очаквате да дойде следващото звено от веригата в дома ви. Замислете се, Тед. Помислете каква разлика ще има за семейството ви, когато разкрият, че у вас е нахлул някой непознат и ви е застрелял, в сравнение със самоубийство…
– Не продължавай.
– Знам, че сте обмислил всичко – подхвана отново Линч, противно на желанието на Тед, – че посягането на живота е по-добро от безследното изчезване. Но сега ви се предоставя съвършената възможност да бъдете запомнен като жертва на фатално стечение на обстоятелствата. Помислете колко по-лесно ще бъде за дъщерите ви да превъзмогнат нещо подобно. Не знам дали знаете, но много деца, особено по-малките, никога не успяват да се съвз…
– Достатъчно! Разбрах те.
– В такъв случай какво ще ми кажете?
– Ще трябва да помисля още малко. Уендъл е невинен човек.
– Хайде, Тед. Правил съм това много пъти. Вие вече знаете отговора. Сделката не само е изгодна за вас, но ще помогне и на Уендъл, който в този момент очаква в къщата си до езерото да се изпълни последната му воля.
– Защо не се заемете вие?
Линч не трепна. Усмивката му доказваше, че както преди малко беше обяснил, многократно беше изпълнявал този начален ритуал на убеждаване. Знаеше как да отговори на всеки спорен въпрос Ролята му беше като на телефонен агент по продажби, който следва предварително зададен сценарий.
– Ние сме добрите в тази история, Тед. Смятаме, че който убива, трябва да умре. Ограничаваме се само да свържем онези, които са успели да заблудят системата, с тези, които са готови да дадат живота си за една справедлива кауза. Затова избрахме и теб. Това е твоят шанс. Опасявам се, последният.
Тед сведе поглед към скута си. От джоба на панталона му се подаваше бележката, открита на бюрото му. Дори не помнеше да я е премествал там. Измъкна я и я сгъна, преди Линч, очакващ окончателния му отговор, да я съзре.
ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ ТИ ИЗХОД, прочете.
Линч току-що беше използвал фактически същите думи.
4
Едуард Блейн живееше сам в квартал на средната класа. Съседите му го ненавиждаха. Нехайният му характер и потайността, обгърнала дейностите му, постепенно влошиха отношенията им, докато ги превърнаха в напрегнато и досадно съжителство. Блейн беше отрепка и най-лошото от всичко беше, че кучият син очевидно се чувстваше доволен от това, предизвиквайки всеки изпречил се на пътя му с огледалните си слънчеви очила и самодоволна усмивка. Бяха опитали да поговорят с него с намерение за помирение, а също и за сплашване, но нищо не проработи. Като разбунтувало се дете – макар и да беше прехвърлил трийсетте, сякаш упорстваше да дразни ближния, ако някой навлезеше в личното му пространство или опиташе да постигне някаква договорка с него. Не спазваше никакви норми на съжителство – от грижите за градината или за кучето му Магнъс, всяващ страх ротвайлер, който имаше нещастието да прекарва часове вързан, лаейки по всеки, изпречващ се на пътя му. Шумните купони с приятели, пукащото виене на мотора му и музиката на макс бяха обичайни. Нерядко, алкохолизиран или дрогиран, водеше вкъщи проститутки, които по-късно изхвърляше, за да се скитат горките полуразсъблечени по тротоара в очакване на такси.