Тед мислеше за Милър. Определено се ободряваше, щом си спомнеше за стария си учител по шах.
– Насърчавах те да говориш за Милър – продължи Лора – и един ден ми разказа за подковата, която той пазел в гаража си, където те обучавал, и как сте я ползвали като талисман в състезанията. Разказа ми и историята за световния шампионат между Алехин и Капабланка в Буенос Айрес. Направи го с толкова страст… И тогава реших, че ако успея да те накарам по някакъв начин да сграбчиш онова минало, може би щеше да напуснеш кръговете веднъж завинаги.
Тед сграбчи подковата и я задържа над масата така, че и Лора да я вижда.
– Ролята на шаха – обясни Лора – е била в основата още от началото, но аз не съумях да го разбера. В сънищата, които ми разказваше, винаги присъстваше.
– Намерих подковата в къщата на Уендъл.
– Не си. Роджър ти я даде. И ти я намести във фантазията си, защото беше твърде важна за теб, за да я оставиш настрана. И сработи. Само оставаше да се разкрие следващият елемент, как щеше да излезеш от втория кръг. И тогава, един ден, когато Роджър отиде да те вземе от стаята ти за вечеря, му каза, че знаеш всичко, че сме искали да те измамим и че си знаел, че ще те приемем в „Лавендер Мемориал“.
Тед пусна лека усмивка.
– Има си и смешна страна – призна.
Лора също се усмихна.
– Роджър ми го сподели веднага и прозряхме възможността да обвържем тази фантазия с истината. Трябваше да помоля за няколко услуги; директорът на това отделение е мой приятел и така си спестих процедурата по вътрешния прием без големи обяснения. Доведохме те тук и двата свята се насложиха един върху друг.
Двата свята.
Това звучеше прекалено близко до смахнатите теории на Майк Доусън.
– Подковата беше изключително важна, Тед, и ти препоръчвам да я носиш непрекъснато с теб.
– Какво следва сега?
– Избяга от опасната спирала на отрицанието, но все още има да се извърви дълъг път. Трябва да пренаредим последните дни от живота ти, да разберем какво е станало, какво си избрал да забравиш.
Тед запази мълчание за момент, после каза:
– Бих желал да видя мястото, където съм прекарал цялото това време, както и кабинета ти.
Лекарката се изуми.
– На видео ли?
– Не, на живо.
– Не знам дали ще е добра идея.
– Нуждая се да го видя с очите си.
13
Маркъс беше скъсал с Кармен. Най-сетне! Чувстваше се засрамен, че е направил решителната крачка, понеже Лора му каза в кафенето на болницата, че нещата между нея и бившия ѝ са приключили завинаги, но това беше истинският мотив. Кармен не беше жена за него; добрият секс не компенсираше дразнещата ѝ фриволност, нито пък неудобните мълчанки или упреци. Липсата на интерес от страна на Маркъс за всичко, отнасящо се до вече бившата му приятелка, беше станала невъзможна за прикриване, а на нея сякаш не ѝ пукаше особено, което в даден момент можеше да влоши всичко. Съобщи ѝ го по телефона и тя му каза, че го разбира, да не се тревожи, ако пожелаел, можел да ѝ звънне някой ден и да се видят за кратко забавление, че не таяла озлобление, и да не взимал нещата навътре, животът бил, за да му се наслаждава човек. Накратко, дремеше ѝ на шапката. Сбогом, Кармен. Това, че Маркъс беше ударил петдесетте и мразеше да бъде сам, не означаваше, че беше готов да сподели живота си с всички Карменситки на света. Може би на шейсет…
Един от навиците, които се надяваше да си възвърне, беше традицията на неделните филми. Беше си направил малка филмова зала в стаята за гости и с Кармен само веднъж стигна до нея, в началото на връзката им. По-късно тя му призна, че затворените пространства я притеснявали, и той го прие. Още една от несъвместимостите в списъка.
Маркъс си беше записал два епизода от „В обувките на Сатаната“, любимия му сериал. Направи си пуканки в микровълновата, извади една бира от хладилника и се запъти към стаята за гости с усмивка до уши. Имаше шест кресла на разположение, разделени в две редици по три. Седна на средното кресло на втора линия и си опъна краката; остави пуканките и бирата върху съседното кресло и взе дистанционните от един рафт зад гърба си. Имаше едно за контрол на яркостта, второ за разширяване на картината и последното за включване и управление на проектора. Намали светлината почти до минимум и настрои екрана. Eдно ободряващо прищракване, придружено от намаляване на бялото правоъгълниче. Беше стигнал до най-ниското, когато мобилният му зазвъня.