– Можеше да ме пуснеш независимо от това.
– Знам, свои хора сме. Но в действителност беше хаос. Уолтър ще прекара целия ден с баща си и затова вероятно се отнесох, нали разбираш, използвах, че къщата е само на мое разположение.
– Ще ми кажеш ли какво замисляш?
– Естествено. Затова сме дошли тук.
Лора опита още няколко хапки от салатата и ги прокара с две малки глътки кола. Теглеше я неудържимо да разкаже най-накрая.
– Тед е бил родèн талант по шах. Оставил го е в юношеските си години, но боя се, има определени механизми на мислене при шахматистите, които не се забравят – Лора направи пауза. Не се задоволи много-много с обяснението си. – През тези месеци изгледах редица документални филми, дори изчетох някои биографични данни. Вчера отново гледах един от филмите за Боби Фишър, предполагам, сещаш се за кого говоря, нали?
– Несъмнено. Ти си била още малка, но през 1972 година се вдигна адски шум около провелия се световен шампионат срещу руснака…
– Спаски.
– Бях го забравил. Беше цяло събитие в разгара на Студената война между СССР и САЩ. Аз не гледах срещите, но си спомням оживлението на пресата. Фишър излезе един вид национален герой. И какво е станало с него?
– Не знаеш ли?
– Не. Никога не съм обръщал внимание на новините за шаха, да ти кажа честно.
– Ще ти разкажа накратко – невероятна история. През 1972 година, когато оспорвал шампионската титла, Фишър вече е показвал признаци на параноя. Бил е на 29 години и до този момент са го приемали като ексцентричен гений, но отклоненията започнали да се проявяват все по-осезаемо. Поставял безброй условия, за да играе, не се явил на един от двубоите и се оплаквал постоянно от най-безсмислени неща. Твърдял, че телевизионните камери излъчвали някаква радиация, за да му навредят, и дори настоял да се махнат; казвал, че руснаците ползвали технология, за да го разконцентрират. Срещите продължили цели седмици; изиграли много партии. Фишър победил, разбира се, и се увенчал с титлата световен шампион. И после… се изпарил.
– Изпарил?
– Не се върнал към играта двайсет години! Изчезнал. Уединявал се на различни места, не се появявал публично и дори неколкократно възникнали съмнения дали е жив, или не. Имай предвид, че е бил на върха на възможностите и славата си. Тук е смятан, както и ти каза, за национален герой. Шахът е бил животът му, живял е обсебен от него, на практика нищо друго не е правил. И станал световен шампион, хоп… оставя го ей така изведнъж.
– Не го знаех. И казваш, че се завърнал двайсет години по-късно.
– Точно така, но само защото някакъв милионер спонсорирал реванш със Спаски в Югославия през 1992 година. Отново победил. Но завръщането било кратко. Дори не се поинтересувал, когато е трябвало да защити световната титла. И заради неявяване му я отнели. По онова време бил станал антисемит и от време на време правил стряскащи изказвания по радиостанциите против евреите и Съединените щати. Когато обявили реванша в Югославия, правителството ни му изпратило документ, който забранявал да играе там, и ако решал да го наруши, отивал в затвора. На него не му пукало. Обявил на пресконференция, че щял да играе така или иначе, и заплюл предупреждението на правителството. Ставал все по-зле. Евреите и американците били основната му тема.
– Колко тъжно. В затвора ли попада най-накрая?
– Съединените щати отменили визата му, затова го задържали в Япония по време на негово пътуване дотам. Отишъл в Исландия, където се изиграл първият шампионат със Спаски, и страната се смилила над него и му дала убежище. Кадрите от екстрадицията са наистина впечатляващи. Там умира през 2008 година.
– Никога ли не е лекуван? По думите ти съдя, че е страдал от остра форма на психоза.
– Не знам. Любопитното е, че не е единствен случай на гениален шахматист с остра параноя. Няколко са. Естествено, причината не е шахът, това е повече от ясно, но определено излиза, че структурата на мислене при тези хора не е най-подходящата за справяне с подобен вид проблеми. Шахът сам по себе си е малко параноична игра. – Лора се засмя нервно. – През цялото време се надпреварваш с рискове, които вероятно така и няма да се случат, а вероятните изходи по презумпция са безкрайни. Тези умове анализират варианти, които са възможни ходове един след друг, с всевъзможни разклонения без граници. Ако тази структура я приложиш извън дъската, последствията ще бъдат катастрофални.
– Не знам дали разбрах напълно. Допускаш, че нещо подобно се случва с Макей?