– Повтарящата се характерна черта у играчи като Фишър е, че, престават да играят от днес за утре. Други се оттеглят, като продължават да играят като аматьори, правят го открито, такива работи... Но тези, които проявяват шизофренично или параноидно поведение, го изоставят просто така. Това, което подозирам, е, че в тези случаи е възможно някакво пренасяне. Умът има нужда да продължава да обмисля тези варианти, не може да се спре, ей така, изведнъж; това е, което е правил непрекъснато! Тези деца чудо играят от ранно детство и ако премахнеш играта… излизат отвъд границите на дъската. Любопитното в случая на Тед е, че го е оставил в тийнейджърска възраст. Водил е нормален живот до двайсет години, докато един ден процесът се е отприщил изведнъж.
– Може би е бил в латентна фаза и в момента, в който реалността му е дала възможност да приложи тази логика, той е активирал отново съответната мисловна структура. Проблемът, който имал, какъвто и да е бил той, е освободил механизма.
– Много вероятно. През последните месеци Тед живя в два крайно диференцирани цикъла с по няколко повторения всеки. Може би цикли не е точната дума. Да ги наречем варианти.
– Успя ли да намериш регистриран подобен случай?
– Само теории без достатъчно научна аргументация. – Лора погледна полуизядената си салата. Беше говорила така ентусиазирано, че съвсем я беше забравила.
– И смяташ, че подковата е това, което му е помогнало да излезе от циклите, като котва в реалността, или нещо такова.
– Точно така. Когато излезе от първия цикъл, прегърна втория, новия вариант, този път по-обвързан с реалността, но също нереален. В първия цикъл например Тед не осъзнаваше изневярата на съпругата си. Във втория признаваше, че нещата с нея не се развиват добре.
Лора погледна часовника.
– Дойде ли време да тръгваме? – попита Маркъс.
– Ще ни чакат след половин час, но сме близо.
– Кой ще ни чака?
– Ще разбереш, до този момент бях много по-напред от Тед с фактите и все още знам някои неща, които не са му разкрити. Но има много подробности, които не разбирам, и една от тях е каква е ролята на Блейн във всичко това.
– Не смяташ ли, че може просто да е използвал информацията за случая, която е чул по телевизията? Имам предвид, бил е раздуван случай и тогава умът му е използвал тази информация, за да изгради профила на човек, когото е трябвало да убие.
Лора кимна утвърдително.
– Да, същото си мислех и аз. Обаче днес се зачетох в записите от сеансите и нещо прикова вниманието ми… Нещо, което може да ни помогне да разберем дали става дума само за това, което казваш, или нещата са навързани по-сложно.
– Какво? Не ме оставяй в неведение.
Лора стана от масата.
– Да вървим, ще ти разясня по пътя.
15
Най-разумното предположение беше, че като всеки друг Тед е научил подробностите за случая „Блейн“ от вестниците и телевизията. Убийството на Аманда Хърдман беше получило отзвук в местните медии в продължение на няколко дни. Сестрата на убитото момиче, артистична натура на име Мелиса Хенгелър, беше уредила един журналист от „Бостън Стар“ да публикува историята ѝ, а оттам тя плъзна светкавично. Имаше всички „подправки“ да те завладее – зловещ убиец – първоначалната версия посочваше за оръжие на убийството чук – и неочакваният обрат идва с обявяване невинността на Блейн. Хенгелър наела експерт да разследва смъртта на сестра ѝ, за да се сдобие с нова информация и да преоцени насъбраната… А откритието ѝ било невероятно ужасяващо. Никой не знаел със сигурност дали именно въпросната инсталация на пералното помещение, минаваща точно под апартамента на Аманда, е предизвикала по-бързото разлагане на трупа. Това дало повод за грешното определяне часа на смъртта ѝ и трябва да се признае, че допринесло за изненадващия обрат на случая. Разкритието предизвиква кръстосан огън между експерта на Мелиса, защитата и прокуратурата. Общественото мнение се разцепва, макар повечето да вярват на версията на сестрата.
Къщата на Блейн беше обявена за продан и Лора беше уговорила среща с наетия брокер за оглед. Беше му звъннала същата сутрин, обзета от внезапно предчувствие, и човекът ѝ съобщил, че днес бил щастливият ѝ ден, че бил в района и че на драго сърце би ѝ показал къщата още този следобед. Лора се съгласила, макар и да знаеше, че брокерът не се намира в района... Истината беше, че тази къща не бе от лесните за продажба.
– Казвам се Джонатан Хауърд – представи се агентът с отлята усмивка в унисон с табелата, закачена в градината отсреща.
Лора му стисна ръката.