– Аз съм Лора Хил, а това е Маркъс, съпругът ми – обърна се леко с лукава усмивка.
– Отлично! – възкликна Харолд, докато се придвижваха към портала. – Това е прекрасна къща, ще се уверите. Имате ли деца?
– Да, едно – отговори светкавично Лора.
– Чудесно. Оттук ли сте?
– Не – включи се Маркъс в ролята на лошото ченге, – но познаваме историята на къщата.
Лицето на Хауърд се измени за част от секундата, но усмивката му цъфна миг по-късно.
– А, така ли? Да, човекът трябваше да напусне, но живееше отскоро тук и къщата не беше негова. За щастие, хората го разбират, защото вече имаме няколко кандидати… В края на краищата убийството не е станало тук, нали?
Лора разчупи обстановката.
– Ами да, това му разправям и аз.
Хауърд беше прав за едно – къщата беше прекрасна, дори и гола, това биеше на очи отдалеч и беше трудно да си представиш толкова нещастен тип като Блейн да я обитава. За миг Лора си я представи обзаведена със собствените ѝ мебели. Бързо обиколиха и едно от първите неща, които установиха, бе, че къщата наистина разполагаше със стая за гости на приземния етаж. Потвърждаваше ли това, че Тед е бил там? Вероятно.
Стигнаха до основната спалня на втория етаж и тогава Лора спря погледа си върху продавача, който пресичаше стаята в посока към обширен дрешник и ги молеше да го последват. Очевидно смяташе, че този дрешник щеше да изиграе ключова роля в убеждаването на Лора, защото се стремеше всячески да го изтъкне с префърцунени жестове, като разпалваше въображението ѝ с обувки по рафтовете, рокли в съответните им отделения и бижута на масичката пред огледалото. Интересът ѝ нарастваше при всеки негов коментар, макар по напълно различни подбуди от тези на мъжа. В един от сеансите им Тед беше споделил с Лора, че е избрал да се скрие в стаята за гости на приземния етаж, защото на първия не е имало подходящо за целта място, а все пак там имаше гигантски дрешник, идеален за причакване на Блейн. Това доказваше онова, което тя вече подозираше, а именно, че Тед никога не беше влизал във въпросната спалня.
– Мога ли да направя няколко снимки? – каза ентусиазирано Лора, докато изваждаше апарата от чантата си. – Умирам да зърна изражението на сестра ми, когато я види.
– Разбира се! – насърчи я Хауърд.
Маркъс, който в този момент излизаше от дрешника, я изгледа заинтригуван.
Когато слязоха на приземния етаж, Лора завлече Маркъс в стаята за гости.
– Ще ни оставите ли за секунда насаме с мъжа ми?
– Разбира се.
Хауърд излезе.
Маркъс я гледаше учудено.
– За какво са ти снимките, Лора? И за какво искаш да говорим?
Тя прекоси стаята за гости, отвори крилото на гардероба и се наведе, за да разгледа долната страна на рафта. Вцепени се намясто.
– Какво? – Маркъс приближи и застана на колене до нея.
Там беше стикерът на Бъз Лайтиър, героя от „Играта на играчките“, който Тед беше описвал по време на сеансите, този, който светеше в тъмното.
– Затвори вратата – помоли Лора.
Двамата бяха коленичили до стената в дъното като две деца, играещи на криеница. Маркъс дори нямаше време да се запита какво би си помислил брокерът, ако отвореше вратата в този момент и ги откриеше заврени в гардероба.
Когато останаха в пълна тъмнина, очертанията на Бъз леко заблестяха. Лора отвори вратата на гардероба.
– Не разбирам – каза тя, докато излизаше.
Маркъс също се изправи.
– Какво по-точно?
– За стикера. Тед го описа съвършено – започна Лора с недоумение. – Досега бях сигурна, че епизодът с Блейн беше част от параноята му и че никога не е бил в тази къща. Някои детайли от стаята на горния етаж не пасват на разказа му, но това… това доказва, че е бил в тази къща и вътре в този гардероб.
– Каза ми, че според разказа му убива Блейн. Нещо, което безспорно не се е случило.
Лора размишляваше, като правеше тегели в празната стая.
– В първия цикъл го убиваше, във втория – не.
– Може би е възнамерявал да го направи – предположи Маркъс.
Лора го погледна със смесица от недоверие и ужас. Когато най-накрая продума, го направи с едва доловим и замислен тон.
– Това никак не се връзва. Идването на Тед в тази къща е парченце, което не пасва никъде…
Внезапен удар по вратата ги накара да подскочат.
– Господин и госпожо Хил! Всичко наред ли е? Сигурен съм, че ще можем да се споразумеем за разумна отстъпка, ако къщата ви интересува. Мога да говоря с…
Лора отвори вратата. Погледна брокера с престорено недоволство.
– Мъжът ми не е убеден – каза сериозно, – и изглежда, неговото мнение е единственото, което се брои.
Подмина брокера и се насочи към външната врата.