Преди това беше видял вълните, които се разбиваха в моравата.
– Но преди… – каза, обръщайки се към Роджър.
Ала Роджър го нямаше, само празният му стол. Приближи се бавно, обръщайки се за първи път към ултрамодерната къща на Уендъл. Погледна към френския прозорец, виновника за телепортирането му от хола на дома му до жилището на онзи тип, за когото знаеше толкова малко. Когато стигна до плажния стол, видя нещо отгоре му. Първо реши, че това е престилката на санитаря, че той се е телепортирал на друго място, зарязвайки униформата си. Но не се оказа тя, а червеният бански на Холи. Тед се наведе, взе го, усещайки мократа материя, сякаш бившата му жена току-що го беше свалила и оставила там.
Бивша жена.
С прескачащо сърце я потърси в езерото. Представи си я как плува гола.
Но Холи я нямаше. Само банският ѝ. Отпусна се тежко на стола и го смачка с ръце, докато не го направи на топка. Закова топката плат точно пред лицето си и завря нос в нея, търсейки познатия аромат на жена си.
Бивша жена.
Още ли не го разбираш?
Остана така дълго, наслаждавайки се на воя на вятъра сред дърветата, на песента на щурците. Нещо в тази гора му изглеждаше особено познато и успокояващо. Малко след това се изправи, отиде до другия край на дървената еспланада и слезе по лекия наклон до брега на езерото. Обиколи собствеността. В предната ѝ част откри черното ламборгини, затихнало като огромна заспала животинка.
Тогава му се стори, че долови движение в близост до единия от прозорците на къщата. Едва зърна една забързана фигура само с крайчеца на окото си. Може би Роджър минаваше оттам…
Насочи се към главния вход, не напълно убеден, че желаеше да се сблъска със санитаря, и като докосна мандалото, вратата поддаде сама.
И тогава видя самия себе си – Тед, който го очакваше вътре прав в средата на индийския килим, прицелил се с браунинга в главата си. За миг погледите им се пресякоха. Един от двамата ахна от изненада, когато желязото гръмна и куршумът уцели челото на Тед и той се сгромоляса тежко върху килима. Учудващо, нищо че вълната от куршума го беше повалила, беше усетил само леко пробождане в челото. Когато пробва да се докосне, осъзна, че ръцете му бяха като две отпуснати пипала от двете страни на тялото му. Кръвта беше замъглила зрението на дясното му око, но и така успя да види другия Тед, който вървеше от единия до другия край на помещението.
Нещо завибрира в гърдите му. Тед го забеляза, наведе се и прерови вътрешността на якето, докато не напипа мобилния телефон. Когато го извади, екранът остана в полезрението му и оттам се показа лицето на Холи.
Внезапно другият Тед го погледна.
– Коя е Холи? Може ли да обърка плановете ми, Уендъл?
В ръката си усещаше мократа топка смачкан бански на Холи. Опита се да я стисне, сякаш така щеше да се вкопчи в реалността и в спомените си. Но ръцете му не се подчиниха. Само можеха да чувстват…
Другият Тед вече се беше раздвижил нервно, видимо угрижен. Четеше съобщенията, които пристигаха в телефона и лицето му се изменяше.
Идваме си. Време е да прекратиш риболова за днес.
Навън, недвусмисленият звук от двигател издаде, че пикапът наближаваше. Другият Тед отиде до прозореца и погледна през него.
– Мамка му.
Секунди след това возилото паркираше. Тед, изопнат върху килима, напрегна зениците си колкото можа, но зрителният му обхват не му позволяваше да види вратата, през която беше влязъл. Затова пък видя как другият Тед препуска през стаята в посока на аркообразната ниша на кухнята и се измъква през някаква странична врата. В това време разпозна ясно гласове на Синди и Надин от другата страна на вратата. Тед пожела да не влизат, да не го виждат проснат на пода с куршум в главата… Миг опънати нерви.
– Каква е тази хартия на вратата? – питаше Синди.
– Това е бележка – отвръщаше сестра ѝ. – Пише името на мама.
Тед можеше да чуе разговора безпроблемно от другата страна.
– Какво пише, мамо? И ние искаме да чуем.
Пауза.
– Защо плачеш, мамо?
20
Тед беше седнал на обичайната си пейка. Беше закусил набързо и в момента беше сам. Майк беше сред първите пациенти, които излязоха, и се приближи. Изглеждаше в много добро настроение.
– Май ще ми се наложи да започна да деля любимото си място. – Майк носеше книгата си.
Тед не отговори, погледът му се рееше из баскетболното игрище.
– Нали няма да ми кажеш сега, че животът е като шоколадова кутия? – попита Майк, докато сядаше на пейката до Тед. – Нямаме желание за приказки, а?