Отвори книгата и се зачете. След малко усети едно плясване по крака си. Майк проследи погледа на Тед, насочен към задната врата на „Лавендер“, където Роджър му правеше знаци да се приближи.
– Какво става? – попита Майк, неспособен да разтълкува точно реакцията на другаря си.
– Можеш ли да го видиш? – прошушна Тед.
– Кого? Там няма никого, Тед… – изсмя се Майк. Но като видя как изражението на Тед се помрачи, прецени, че не е моментът за шеги. – Естествено, че мога да го видя. Санитарят от отделение „B“, който се движи винаги с твоята лекарка. Роджър някой си…
Тед се осъзна.
– Добре ли си, приятелю?
– Да, да – Тед се изправи. – Ще се видим по-късно.
Отиде до мястото, където стоеше Роджър. Сънят от предната нощ го беше разстроил ужасно.
Още ли не го разбираш?
Лора го очакваше в залата за оценка. Тед влезе с наведена глава, почти провлачвайки крака. Не беше очакваният от нея мъж, тръпнещ да получи новини за семейството си.
Роджър привлече вниманието ѝ със знаци:
– Сигурни ли сте, че не искате…? – показваше китките си.
Лора поклати глава за „не“. Беше решила, че е крайно време да не прибягва до белезниците.
– Искате ли да остана? – предложи Роджър.
– Не е необходимо.
Санитарят не изглеждаше убеден, но накрая се оттегли. Тед седна на обичайното си място.
– Тед, погледни ме… Искаш ли да говорим по друго време?
– Не, не. Днес повече от всякога искам да говоря с теб. Опитвам се да подредя мислите си.
– Изпи ли си хапчетата днес?
– Разбира се. Не че приятелите ти ми предлагат голям избор – пошегува се той.
Лора се усмихна.
– Питах се дали са ти дали успокоително… Не виждам да е отбелязано в картона ти.
– Нито едно.
– Реших, че ще се развълнуваш за разговора с Холи и може би…
Усмивка, излъчваща надежда, огря лицето на Тед, щом чу името ѝ. Не можеше да го скрие.
– Успя ли да говориш с нея?
– Да. Холи изрично ме помоли да ти предам, че няма да попречи на момичетата да видят баща си; че знае колко много ги обичаш и че те изпитват същото. Липсваш много на Синди и Надин, но разбират, че се възстановяваш в една болница.
– Може би вчера имаше право… и е по-добре да изчакам малко. Само исках да разбера, че са добре.
– Мисля, че няколко дни изчакване ще ти се отразят идеално. Подобряваш се с гигантски стъпки. Какво те накара да промениш мнението си, Тед?
– Вчера имах онзи непрестанен сън, в покрития вход у нас, но този път се случи нещо повече. Успях да изляза и да отида по-далеч от покрития вход, чак до океана, само че не беше океан, а езеро.
Лора потърси в чантата си джобен магнетофон. Никога преди Тед не беше сънувал, че се отдалечава от къщата; това вероятно означаваше…
Изпита нарастващо вълнение. Постави записвачката върху масата и го помоли да разкаже за съня си, като се спре на възможно най-много детайли. Тед започна да говори. Не му се беше изтрило нищо от съня след събуждането, всичко беше в съзнанието му, живо, сякаш беше запаметено от филм, който току-що беше гледал.
Единствената подробност, която не спомена, защото сметна за маловажна и предизвикваше особена болка, беше мокрият бански на Холи, намерен върху стола.
Когато приключи, Лора спря магнетофона и го прибра в джоба си. Извади тефтера си, за да води записки.
– Лора, през този период си говорила с Холи, с доктор Кармайкъл и предполагам, и с други хора от обкръжението ми. Успя ли да стигнеш до Уендъл?
Лора преглътна. Въпросът я хвана неподготвена.
– Тед, сънят, който си имал, ще ти помогне да прозреш истината.
– Не разбирам.
– Няма елементарен начин да се представи… но ти си Уендъл.
21
Лора беше наясно още в началото, че Уендъл не беше реален, а проекция на Тед, създадена от самия него. Холи ѝ беше потвърдила, че къщата на езерото беше тяхна собственост, че в известен период са се отбивали всеки уикенд, макар че в последно време – откакто нещата в брака им бяха тръгнали на зле – Тед я е посещавал често, за да остане сам. Именно на него му харесвал риболовът и той е притежателят на черното ламборгини, за което се е грижил като за още едно дете, и собственоръчно е построил замъка на принцесите от Дисни – толкова пъти описван по време на сеансите им.
Самият Тед се запознал с Линч в университета; били много близки в онези години и малко след това. После престанали да се виждат толкова често, но никога не спрели да общуват напълно. Холи увери Лора, че когато тя и Линч са започнали да се срещат, бракът им с Тед вече е бил съсипан и са обсъдили открито нуждата да го прекратят официално. Не са го сторили досега, понеже търсели подходящия момент, за да го съобщят на дъщерите си.