Выбрать главу

Холи и Линч били много дискретни, но направили само една грешка – вечерята в ресторанта, на която били заснети. Искали да се насладят на една спокойна вечер, без да се крият, и решили да отидат с различни коли до Бевърли на петнайсет километра разстояние. Колко глупави били, щом им хрумнало, че биха могли да се почувстват истински свободни, избирайки си маса до прозореца. Шегували се всеки път, щом някой преминел и ги погледнел, бе казала Холи на Лора с разкайващ се тон. Нито тя, нито Линч си дали сметка, че от Бостън ги е следял частен детектив. Холи поддържаше версията, че Тед е бил този, който престанал да я обича далеч преди нея. Тед винаги е бил резервиран и интровертен тип освен в компанията на Холи; въпреки това през последните месеци дори с нея се показвал дистанциран и затворен. Колкото и Тед да се мъчел да го прикрие, най-накрая изплувало наяве. Сексът се разредил дотолкова, че просто престанали да го правят. Тед престанал да я търси и затова самата Холи поела за месеци инициативата, убедена, че желанието би могло да се възроди, подобно на тлеещ огън, в последния миг зареден с чудодейна сила. Но било болезнено да се живее, просейки няколкоминутна механична необуздана лудост. Холи се опитвала да се залъгва и да се връзва на извиненията на Тед, които ѝ сервирал всяка нощ: работата, момичетата не били все още заспали… Но в даден момент прогледнала, усетила го – вече не била желана. Сякаш ѝ свалили превръзка от очите. Защото Тед пътувал веднъж, а понякога и по два пъти на месец извън страната при важните си клиенти, с които се налагало президентът на компанията да се среща лично. Ставало дума за седемцифрените клиенти, както ги определял винаги пред Холи, наистина ключови, които трябвало да държи в течение за инвестициите им чрез пряк контакт. Тед отсъствал поне по три дни, често цяла седмица. Връщал се в добро настроение, носел подаръци на момичетата, показвал се обичлив, даже и капитан Ерекция благоволявал да ги слее някоя вечер след командировка.

Но за нула време нещата се връщали в обичайния си ритъм. Отново странял, бил в лошо настроение и копнеел да отиде за риба на езерото. Холи не знаела дали е имало друга жена, или други, но осъзнала, че щастието на мъжа ѝ се криело в моментите на отдалеченост от нея.

Холи не се чувствала горда точно с това, но се видяла принудена да провери достоверността на пътуванията. Провела разговори с компанията, говорила със секретарката на Тед, със съдружника му, всичко пасвало. Или го е бил замислил толкова добре, или просто не я е мамил. Естествено, на кого му е притрябвала цяла седмица за бизнес пътуване? Казвал ѝ, че го уплътнявал с риболов, и също успяла да провери това в един риболовен клуб в Денвър. Естествено, Тед, в случай че ѝ изневерявал, е подходил много по-внимателно от нея, която седмица по-късно щяла да се озове с любовника си на маса до прозореца пред погледа на всички.

Най-накрая Холи се предала. В крайна сметка дали Тед ѝ изневерявал, не променяло съществено ситуацията. Нещо повече, именно тя преставала да го обича, почти неусетно. За седмици апатията на съпруга ѝ била добре дошла, негласно приета. Дори ѝ се било приискало да съществува въпросната друга жена – това щяло да опрости нещата.

Един ден Джъстин Линч ги посетил в дома им. Тед не бил там, нито пък момичетата. Холи била в добри отношения с него и го поканила да влезе. Изпили по чаша вино, поговорили и само за два часа Холи му споделила всичко. Всичко. Джъстин нямал представа за проблемите в брака им, а още по-малко – дали Тед има любовница. Приятелят му никога не му споделял нещо в този смисъл; бил крайно резервиран – се извинил. Но химията помежду им била очевидна и Джъстин се превърнал в довереник на Холи.

Когато положението станало неудържимо, Холи решила да говори с Тед, да му заяви очевидното. Разводът бил най-добрата опция и той се съгласил още в началото. В онзи период Тед започнал да страда от главоболие, тялото му недвусмислено го показвало. Холи и Джъстин продължили да се срещат, все като довереници, но привличането помежду им растяло и станало неудържимо. Колкото повече се опознавали, все повече и повече се харесвали. Имали нужда само от предварителното споразумение по развода между Холи и Тед, за да се отдадат свободно на романса си. А това, че подозирали, че Тед на свой ред е имал любовница, било лъжа, която прегърнали, за да облекчат чувството си за вина.

Холи така и никога не разбрала, че по това време Тед започнал да посещава доктор Кармайкъл, убеден, че злокачествен тумор постепенно се разраствал в мозъка му. Още по-малко разбрала, че идеята за самоубийство бавно, но решително се загнездвала в главата му.