– Името на детектива е Питърстоун, нали?
– Помниш ли го?
– Уендъл ми е говорил за него… Боже, през цялото време съм говорил за несъществуващ човек. Как е възможно?
– Приятелството ти с Линч, връзката му с Холи, къщата на езерото… те са част от Уендъл. Мозъкът ти е сегментирал тази информация и сега тя му принадлежи. До известна степен може да се каже, че ти нямаш достъп до нея. Сякаш в главата ти има една отделна стая под ключ.
Отворѝ вратата.
Лора говореше бавно. Като че с всяка дума тестваше способността на Тед да асимилира информацията.
– Какво държиш там? – попита Тед. Лора беше измъкнала една снимка от папката. Малък формат и от доста години. Подаде му я.
На нея бяха Тед и Линч като млади на купон в стаите на университета, усмихвайки се на фона на постер с Ума Търман от „Криминале“. Плакатът отключи мигновено спомени у Тед. Намираше се в един от коридорите до собствената си стая. Ума носеше тъмна перука и пушеше демонстративно. Тед от снимката много приличаше на нея, доста слаб и с дълга до раменете коса. Беше с лента на главата ала Аксел Роуз и държеше в ръка пластмасова чаша. До него Линч излъчваше същия младежки вид, с който Тед си го беше представил, когато той натискаше звънеца на къщата му… Красотата му беше магнетична.
– Помня отлично постера. Но нищо за Линч. Личи, че сме били наистина близки.
Лора кимна утвърдително. Прибра снимката в папката.
– В съня от къщата на езерото се появи нещо ново – каза Тед, – една осезаема близост с мястото. Освен това, когато днес се събудих, си дадох сметка за едно – не можех да си припомня лицето на Уендъл, чудех се какъв цвят очи имаше, чертите му също се размиваха в съзнанието ми. Слаб ли беше? Носеше ли очила? Не можех да го опиша с точност.
– Като заприказвахме за Уендъл, трябва да те попитам нещо… Името означава ли нещо за теб?
Тед се замисли.
– Ако питаш дали съм познавал някого с такова име в миналото, отговорът е не. Поне доколкото си спомням, което предвид обстоятелствата, не е много.
Лора се съгласи.
– Не мога да повярвам, че съм изпратил човек в кома – каза Тед, хващайки се за главата и отричайки отново и отново.
– Спри да мислиш за това, Тед. Убедена съм, че част от психозата ти се е отключила преди инцидента с Линч. Доста преди това. Размишлявах много доколко е уместно да ти разкрия, че Уендъл не съществува, че в действителност е част от теб, скрита под този образ…
– Страхуваш се да не вляза отново в някой от онези цикли, нали?
– Не, не вярвам. Стигнахме прекалено далеч.
– Прекалено далеч?
– Точно така. Помисли за първия цикъл. В него ти се канеше да отнемеш живота си заради тумор в главата. Освен това трябваше да убиеш Уендъл – частта от теб, която знаеше истината за връзката на Холи и станала отговорна за побоя на Линч. В известна степен формира перфектния цикъл. Хипотезата ми е, че си обмислял да си отнемеш живота след срещата с Линч, но съзнанието ти се е замъглило и не си го направил. Тогава умът ти е изработил този цикъл – повтаряйки го пак и пак, – в който ти си убил Уендъл и всичко, което той представлява.
– Разбирам накъде биеш… – каза Тед. – В този цикъл даже не съм имал проблемите с Холи.
– Беше перфектното самоубийство.
– А Блейн какво общо има с всичко това?
Това беше единственият въпрос, от който Лора се боеше, на него нямаше как да отговори поради откритието на стикера на Бъз Лайтиър. Не искаше да засяга темата засега, затова се ограничи със същия отговор, който щеше да поднесе и преди няколко дни.
– Трябваше да оправдаеш някак си убийството на Уендъл, затова умът ти състави този план, изпълнен със самоубийци, убиващи се един друг. Имай предвид, че е трябвало да разубедиш човек на път да отнеме живота си. И как да го постигнеш? Да се позовеш на чувствата, които самоубийството ще предизвика у близките му, се оказва идеален коз. Сигурна съм, че тези въпроси са се въртели в главата ти, докато си обмислял идеята. Разбираш ли, Тед, защо твърдя, че първият цикъл е фокусиран върху перфектното убийство? В него ти дори разрешаваш проблема с последствията върху твоите близки. Всичко се е развивало съвършено. А случаят на Блейн е бил много нашумял в дните преди постъпването ти в „Лавендер“; събрала съм огромен брой статии от вестниците. Много вероятно е да си ги използвал, за да изградиш цикъла. Забележи и друг ключов елемент – Линч за теб е бил непознат, само Уендъл го е познавал.
– Защо сеансите ни са станали част от тези цикли? Защо не са били като останалия ми престой в „Лавендер“, за който нищо не помня?