– Ами в началото беше така. Чак когато започнахме да бистрим миналото ти, сеансите леко се открехнаха към тези цикли с идеята да ги разбият. Носиш ли подковата?
Тед потвърди. Усещаше тежестта ѝ в джоба на панталона си.
– Точно тогава се появиха първите пробойни в първия цикъл. Спомените за дъщерите ти, които тичат по пътя към вратата на къщата на езерото например. Подсъзнанието ти търсеше форма да срине със земята този идиличен финал, да свали маската на Уендъл.
Тед кимаше изумен. Разбираше го.
– Затова не го убивам във втория цикъл – каза, докато сглобяваше събитията.
– Именно. По време на втория цикъл ти вече беше наясно, че Уендъл и Линч всъщност се познаваха, че са състуденти от университета. Това беше твоята история, Тед! Не си направил нищо друго, освен да откриеш собствената си връзка с Линч. Въпреки това Уендъл не е искал да бъде разкриван, защото ако се случеше, това щеше да извади на показ тази скрита страна от теб, затова се е постарал да те изправи срещу Линч и междувременно да ти покаже снимките от ресторанта. Не забравяй, че по време на втория цикъл ти вече съзнаваше проблемите си с Холи. С всеки цикъл се приближаваше все повече до истината…
– Това е причината Уендъл да се опитва да ме настрои срещу теб и Роджър… Боже мой, продължавам да мисля за този тип сякаш наистина съществува.
Виж, Тед, има определена информация тук, в главата ти – Уендъл се наведе и посочи с показалец към челото на Тед, – която те злепоставя. И мен също, няма да отрека.
– Сега разбирам защо Холи не иска да ме вижда – заяви Тед.
– В този ред… Холи в действителност иска да те види.
– Наистина ли?
– Наистина тя разбира, че ти не би наранил Линч при нормални обстоятелства. Вярва, че лечението ти тук ще те върне към предишното ти аз.
– Значи си успяла да говориш с нея?
Тя потвърди.
– Направих го днес рано-рано, както ти обещах. Сега, когато направихме тази сериозна крачка напред, смятам съвсем честно, че може да е добра идея да се видиш с момичетата. Холи каза, че е готова да дойде с тях, когато я помолим.
Смесица от щастие и безпокойство обзеха Тед, но споменът за щастливите моменти, споделени с момичетата, надделя; колаж от образите на Надин и Синди, на прегръдки, на целувки за лека нощ, на приказки, преди да заспят. Сълзите не закъсняха. Плачеше за първи път от постъпването си в „Лавендер“, случило се преди седем месеца.
23
Маркъс инструктираше секретарката никой да не го прекъсва, защото трябваше да прегледа финансовите отчети и да ги изпрати на директорката, но приоритетите му рязко се промениха, когато Лора се зададе по коридора.
– Каква приятна изненада! – възкликна, когато я видя да идва.
Секретарката му, която го познаваше все едно го беше родила, го изгледа над кръглите си очила със смесица от упрек и съжаление.
– Зает ли си? – попита тя, докато влизаха в кабинета.
– Не повече от обичайното. Виждаш ми се щастлива. Има ли причина?
– Толкова ли ми личи?
– Само малко.
– Доволна съм – призна тя. – Говорих с Тед за онова, което е сторил на Линч, за Уендъл, за всичко. Вчера е имал пророчески сън, в който самият той е разкрил почти всичко. Реших, че е подходящият момент, и не сбърках.
– Радвам се много – Маркъс разчисти документите, които застилаха бюрото му.
– Наистина ли не си зает?
– Хич даже – каза, понижавайки глас. Макар Клаудия да беше много дискретна, не искаше да го чува как изрича такава явна лъжа. Беше силно изостанал с документацията и всяка секунда беше от значение, но това, че Лора се обръщаше към него, беше важно, и в никакъв случай нямаше намерение да покаже липса на интерес. Предпочиташе да рискува със смъмряне от директорката, отколкото с грубо отношение към Лора.
– Мисля, че съм много близо до същината на всичко това, Маркъс.
– Радвам се за теб.
– Ти си част от това сега. Няма да можеш да се отървеш от мен. – И ѝ намигна.
Маркъс се засмя.
– Не знам дали е за добро или зло. Но когато напишеш книгата, моля те не включвай вътре малката ни уговорка за преместването на Макей в моето отделение.
– Като заговори за това, така и не ти благодарих като хората. Въвличам те в лудостите си и ти винаги си насреща. Благодаря ти.
Той не знаеше какво да отговори. Друга ли услуга щеше да му поиска? Толкова приятелски тон го объркваше. Да не беше друг от ходовете ѝ, за да спечели доверието му и да я покани на вечеря или на кино, а накрая да се отметне? В миналото беше имал безбройни прояви на неумение в разчитането на женските сигнали, и тези на Лора в частност.