– Съгласен съм с теб, че първият цикъл е перфектен – каза Маркъс, – Уендъл символизира всичко, което Тед презира в себе си, и да се откачи от него като го убие, изглежда, повече от логично. Сега, когато видяхме стикера в къщата на Блейн, е съвсем нормално предположението, че всички брънки в този цикъл имат реална основа.
– Истина е – съгласи се Лора.
– Позволи ми да ги прегледаме още веднъж и да видим дали оценяваме едни и същи моменти, през които той се е отклонявал от действителността, защото оттам може да изникне много любопитен въпрос за анализиране.
Лора слушаше внимателно, преплела пръсти около чашата с кафе.
– Да започнем със самоубийство само по себе си – захвана Маркъс, – прекъснато от младия Линч и съблазнителното му предложение. Тук е просто – Тед е искал да си отнеме живота в даден момент поради неясни за нас мотиви и когато е бил на път да го стори, нещо или някой го е прекъснал. Можи би е бил самият Линч, макар и по абсолютно различен повод от този, който Тед си спомня.
– Не мисля, че е бил Линч, но съм съгласна, че Тед е стигнал до момент, в който се е опитал да си отнеме живота.
– Следващото събитие е убийството на Блейн. Тед е отишъл в дома му, стоял е скрит в гардероба и е видял стикера. Естествено не е отишъл, за да го убие, но със сигурност е бил там, защото видяхме онзи стикер със собствените си очи. Това е парченцето от пъзела, което не пасва.
– Мислила съм вече в тази посока и считам, че трябва да отречем възможността Тед да е виждал този стикер преди, по времето когато къщата е принадлежала на предишните ѝ собственици например. Защото ако беше така, откъде е можел да знае, че Блейн ще заживее там по-късно. Няма смисъл.
– Добре обмислено. Би било невъзможно да свърже стикера с новините за Блейн във вестниците. Следователно можем да заключим, че Тед е бил в онази къща наскоро, скрит в гардероба. Оттогава реалността се разцепва в неизвестна посока. Отхвърляш ли вероятността да е искал да го убие?
– Не отхвърлям никаква възможност. Но стореното на Линч с лампата е различно, то не е било планирано.
– Права си. Да продължим – следващият епизод е свързан с посещението при адвокат Робишо, приятеля от детството. Ти си говорила с него, нали?
– Да. Но не ми каза много повече от вече записаното. Тед е отишъл да го види, за да изготви едно завещание; казал му е, че иска адвокатът да е извън обичайния му кръг, което предвид обстоятелствата е напълно оправдано.
– Във всеки случай тази вечер на герои от миналото в дома на Робишо, съучениците, с които не се е виждал отдавна, показват какви чувства храни към онези години, угризенията от поведението му спрямо някои от тях. Отличен ход да поровиш в миналото му, и в шаха по-специално, за да го върнеш обратно към реалността.
– Благодаря. Шахът присъстваше навсякъде, във всеки от сънищата му, като въдица, на която се хваща всеки път. Щеше ми се да го бях забелязала по-рано.
– Обстоятелствата нямаше да се променят много. Вероятно нямаше и да свърши работа.
– Възможно е.
– Следвайки хронологията, стигаме до посещението в кабинета на Линч – отбеляза Маркъс – и дотук именно исках да стигна. Ключът е в това да се установи къде преминава линията между реалността и параноята на Тед. Знаем, че е отишъл в кабинета и там е заварил онази секретарка, Нина. Сега тя на свой ред казва, че в онзи ден е закъсняла… нали така?
– Точно така.
– Ами ако лъже? Ами ако както в останалите епизоди от първия цикъл тази първа част също се е случила действително?
Лора се замисли за момент.
– Мислиш ли, че полицията го е установила? – настоя Маркъс.
Лора кимна отрицателно. Детективът, натоварен с краткото разследване, млад мъж на име Карл Броутър, с когото Лора се беше срещнала на два пъти, откакто Тед беше постъпил в „Лавендер“, изглежда, се беше съсредоточил в авторството на стореното. Нямаше и капка съмнение, че Тед е пребил Линч почти до смърт. Полицията го е сварила на местопрестъплението с окървавената лампа, следите му били навсякъде. За какво да се фокусира дали секретарката му лъже, или не за някакъв незначителен детайл?
– Това, което се опитвам да кажа – продължи Маркъс, – е, че ако всеки епизод от първия цикъл съдържа доза истина, каквото и основание ни дава стикерът, е възможно Тед да е видял Нина през онзи ден. Защото ако не е било така, за какво да я замесва? Няма никаква връзка или поне недостатъчно разпознаваема. Различно е от случката с приятелите от детството в къщата на Робишо.
Лора никога не беше обръщала такова внимание на срещата на Тед с Нина, а само на последвалия разговор с Линч и сега го отчиташе като грешка. Маркъс беше напълно прав. Защо да намесва секретарката, ако в онзи ден е отишла по-късно на работа? С каква цел? Спомни се нещо, което обичаше да казва баща ѝ, ревностен читател на полицейски романи – когато срещнеш детайл без основателна причина да бъде на дадено място, концентрирай се върху него, защото най-вероятно той ще бъде от съществена важност. И присъствието на Нина, изглежда, беше подобен детайл.