Най-накрая тя му каза, че се чувства малко уморена, че на другия ден искала да посети Нина съвсем рано, за да я хване у тях. Маркъс също каза, че се чувства леко уморен; помоли я да му звънне на другия ден, за да разбере как е минала срещата със секретарката на Линч, и тя му обеща да го направи. Вървяха мълчаливо до външния портал. Преминаха едновременно пред огледалото на антрето и Маркъс успя да долови беглото отражение на двамата, издокарани като за специален повод, и се почувства глупаво. Негова беше отговорността да превърне вечерта в незабравима, а не го направи. Тръгваше си, като оставяше да му се изплъзне идеалната възможност. Спря се до закачалката, откачи новата си шапка, която беше купил, за да я впечатли, и си я сложи с особена лежерност, сякаш размишляваше по въпрос от изключително естество (което всъщност и правеше). Оставаше му последна възможност.
– Прекарах много добре – отсече Маркъс.
Не помръдваше. Лора го изчака възможно най-дълго. Накрая се приближи, сложи ръка на рамото му и го целуна по бузата.
– Аз също прекарах много добре. Утре ще ти звънна.
Маркъс прекоси градината в полумрака, обръщайки се на два пъти, за да помаха на Лора, преглъщайки угризенията и упреквайки се на всяка крачка до колата. От нея остана само един силует, на чието невидимо лице се появяваше гримаса на разочарование.
12 Английски израз, означаващ огромен проблем, който не искаме да видим или е неудобен за обсъждане. – Б. пр.
25
Лора предполагаше, че Нина не работи в съботния ден, но независимо от това не пожела да рискува. В седем и половина позвъни на звънеца на скромния апартамент на момичето на улица „Меримак“. Почти не беше спала, донякъде заради вечерта с Маркъс, която не беше поела в очакваната от нея посока, но преди всичко, защото беше сигурна, че секретарката на Линч имаше какво да ѝ разкаже. Нещо, разбулващо тайни. Независимо от това Лора не подозираше какво щеше да ѝ сервира Нина.
Едно подпухнало лице се показа на прозореца и после изчезна. Секунда по-късно разрошената и сприхава Нина отвори вратата няколко сантиметра само за да излае:
– Коя сте вие?
– Нина Джоунс?
– Коя сте вие? – повтори отново момичето.
– Аз съм доктор Лора Хил. Тед Макей е мой пациент.
Изчака да получи ответна реакция. Очите на Нина – два процепа на утринното слънце – се разшириха леко.
– Не познавам никакъв…
– Мъжът, който остави в кома бившия ти шеф – прекъсна я Лора. Показа ѝ папката, която държеше в лявата ръка. – Показанията, които си дала пред детектив Броутър показват ясно, че си познавала Макей. И той ми го потвърди. Мога ли да вляза?
Вратата се отвори.
– Още няма осем – бяха думите за „добре дошла“. Нина беше облечена в широка фланелка и износени къси панталони. Завъртя се и отиде до една маса, върху която имаше празни бутилки, няколко чинии и пластмасови чаши. Лора я последва.
– Как казахте, че се казвате?
– Лора.
Момичето кимна.
– Знаете ли нещо за господин Линч?
– Все така е в кома. Прогнозите не са кой знае колко обнадеждаващи.
– Съжалявам, наистина съжалявам. – Нина седна на стола като момиченце, като прегърна колената си. – Работих за кратък период при него, едва го познавах. Беше много дистанциран, малко особен, но добър човек. Мъжът, който го преби, не е ли в затвора?
– Тед Макей е приет в клиника „Лавендер“, в отделение за максимална сигурност.
Нина кимна. Изглеждаше истински изненадана.
– Знам, че онзи ден си била там, Нина. Разбирам, че не си счела за нужно да го признаеш на детектив Броутър, а и също не намирам за необходимо да го направиш сега, но може би ще бъде от особена важност да говориш с мен.
Нина отрече неуверено. Лора се беше подготвила за всякакви форми на убеждение, ако станеше нужно – да я заплаши, че ще я предаде на полицията, ако е необходимо, но се изправи пред едно беззащитно и ужасено момиче и веднага разбра, че това нямаше да е правилният начин да я предразположи. Тежеше ѝ, че не е казала истината, и това очевидно ѝ беше достатъчно. Лора продължи:
– В доклада на полицията има снимки, на които се вижда кутията от „Дънкин Донътс“, която си занесла онази сутрин. Освен това Тед показа признаци на подобрение напоследък и си спомни част от случилото се през въпросния ден – как те е изчакал до вратата на кабинета и те е принудил да го пуснеш вътре. Двамата сте изчакали Линч и те е заплашил с пистолет.