– Казвам ти, Тони, Магнъс е упоен, почти не мърда. Направили са му нещо. Ако е било някое от копелетата в квартала, ще му дам аз на него, ще… А, моля? Не, не съм го направил аз. – Блейн се спря. Седна на леглото с гръб към гардероба и снижи тона си. – Прав си, Тони. Веднага ще проверя дали всичко е на мястото си. Много ясно. Ще ти звънна след малко. Чао.
Излезе от стаята, оставяйки лампата да свети.
На два пъти Тед видя Блейн да преминава предпазливо по коридора. Втория път му се стори, че съзира проблясване от дясната му страна. Беше въпрос на време да му хрумне да претършува стаята за гости. Тед извади от спортното си яке ножа, с който се канеше да го намушка, докато спи. Око за око, реши той.
Десет минути по-късно Блейн стоеше на прага, без съмнение, с оръжие. За момент Тед повярва, че е разкрит, че Блейн е погледнал право в гардероба и е забелязал открехнатата му врата. Но когато влезе в стаята, отново седна с гръб и грабна телефона, който беше оставил на леглото.
– Здрасти, Тони. Всичко е непокътнато. Да, исках да те успокоя. Утре се заемам да проверя кой от съседите е прецакал Магнъс. Ще стане утре, че съм капнал за сън… Не спя вече втори ден. Естествено,… нали ти казах вече, да. Не го мисли. Чао, Тони.
Отново излезе. Този път загаси осветлението.
Тед не прибра ножа. Дали не му е заложил капан? Защо ли Блейн пропусна да провери гардероба? Тед си наложи да почака още трийсет минути, за да се увери, че собственикът на къщата съвсем е заспал.
Отвори вратата на гардероба много бавно. Излезе от стаята за гости, прекоси хола и пое към стълбите. Светлината, която се прокрадваше отвън, беше оскъдна. Магнъс вече не виеше и никакви коли не преминаваха по „Ийгъл“. Едно препъване, един шум, дори и най-слаби, и Блейн щеше да се усети. Качи се внимателно, като стъпваше възможно най-близо до стената. Дюшемето не го издаде. Най-трудното беше минало – реши, – целият втори етаж беше застлан с килим.
Стаята на Блейн беше в дъното на тесен коридор. Когато Тед надигна глава видя със сигурност тялото на Блейн, завито с бял чаршаф. Прииждащата светлина отвън позволи на Тед да се движи в стаята без страх, че ще се блъсне в нещо. Сграбчи здраво ножа за дръжката и започна да го прокарва по дължината на шията, когато…
– Мръднеш ли, пръсвам ти главата.
Гласът дойде изотзад. Дулото на пистолет беше опряно в тила му, а изкуствената светлина го заслепяваше. Когато се окопити, видя изпънатия Блейн върху леглото да се превръща във възглавница.
Това е твоят шанс, обърни се и хвърли ножа. И да ти пусне един куршум в главата, ще си получил каквото искаше, нали? На мозъка ти едва ли ще му пука какво олово го е раздробило…
В джоба на панталона пазеше бележката от бюрото. ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ ТИ ИЗХОД.
– Пусни ножа – каза Блейн. – Точно така. Не се обръщай и вдигни ръце.
Изглежда, след всичко щеше да се заформи холивудски диалог.
Тед не се изнерви. Това, че Блейн не стреля, говореше достатъчно за съмненията му. Сигурно се питаше кой ли ще е този, който се е опитал да го убие. Не стигаше това, ами и един труп в собствената му къща беше последното, което му трябваше, да не пропускаме и факта, че изстрелът щеше да привлече вниманието на съседите му. Тед се изуми от върволицата мисли, която се нижеше в ума му съвсем нормално. Чувстваше се като супергерой. И докато плуваше сред тези светли мисли, осъзна, че не би желал да умре от ръката на този субект. Някак недостойно би било да е точно Блейн, сега, когато беше с опрян в него пистолет, в гръб и незащитен, най-накрая си даваше сметка. Едно е да приеме условията на Линч и да умре от ръката на един непознат, като евентуално смекчи болката на семейството си, но да бъде Блейн? Може би инстинктът му за самосъхранение беше започнал да си върши работата. Може би.
– Видя ме, нали? – попита Тед с твърд глас. – Когато влезе в стаята да говориш по телефона… тогава ме видя.
– Кой те изпрати?
– Защо мислиш, че трябва да ме е изпратил някой?
– Ако никой не те е пратил, кажи ми и ще приключа с теб на мига. Ако ми го издадеш, ще поживееш още малко. Във всички случаи жив няма да се измъкнеш оттук.
– Условията на този договор не ме устройват особено.
Тед започна да се обръща съвсем леко.