Беше достатъчно. Нина беше на път да се пречупи.
– Не се притеснявай. Както ти казах, аз съм лекар, не полицай и всичко, което ми споделиш, може да е жизненоважно за лечението на Тед Макей. Да ми помогнеш да разбера защо е сторил, това, което е сторил? Двамата с Линч са били приятели от университета, знаеше ли го?
– Не.
– Нина, искам да ми кажеш какво се случи онзи ден.
– Вие вече изредихте почти всичко.
– Не и за момента на пристигането на Линч в кабинета. Искам да си спомниш всяка подробност.
Нина подпря лице с ръцете си и въздъхна дълбоко.
– Мога ли да си направя едно кафе? Не спах особено добре.
Лора се съгласи.
– Вие искате ли едно?
– Няма да откажа. И аз не спах особено добре.
Докато водата кипваше, Нина отиде до банята, изми си зъбите и си оправи косата. Когато се върна, вече разсънена, приличаше на друг човек. Сервира кафето и остави чашите в единия край на масата. Ловко разчисти бутилките и пластмасовите чаши.
– Простете ми за безпорядъка, празнувахме рождения ден на съквартирантката ми по стая.
– Не се тревожи. Намери ли друга работа?
– Да, пак като секретарка. При друг адвокат.
– Радвам се. – Лора мина по същество. – Нина, искам да ми разкажеш какво се случи през онзи ден.
– Преди всичко искам да знаете, че ако не съм казала на полицията, че съм ходила в кабинета онази сутрин, беше, защото Линч така ме помоли, а и защото детективът ми каза, че са задържали онзи мъж. Пък и в интерес на истината не беше много заинтересован да ме слуша.
– Разбирам.
– Как казахте, че се казва онзи мъж?
– Тед Макей. Никога ли не го беше виждала в кабинета преди?
– Не, никога. Причака ме в един ъгъл, държеше пистолет и не беше на себе си. Уплаших се много. Каза, че няма да ми стори нищо, попита за останалите офиси и ме накара да изчакаме Линч, защото трябвало да говори с него. Прекарахме така няколко минути, не помня колко. Това, което помня, е, че Макей се промени в това време; съжали, че ме е изплашил, обеща ми, че нищо няма да ми се случи. Аз в началото дори не смеех да го погледна в лицето.
– Какво визираш под промени?
– Това, че за момент ми се видя изгубен и разкаян, задето се е появил по този начин. Сега, като ми казвате, че мъжът е луд, разбирам всичко много по-добре.
– Тед не е възнамерявал да те нарани.
Нина се усъмни.
– Възможно е. И в действителност не го направи. Изчакахме Линч в кабинета му. Когато той влезе, ме видя да седя на бюрото му и разбра, че нещо не е наред. Но щом видя Макей до един от архивните шкафове, изражението му се промени. Вкамени се, сякаш виждаше призрак. Аз, след като бях успяла да се поуспокоя малко, се изплаших още повече. Линч не преставаше да гледа Макей…
Нина изпи половината от чашата си кафе. Сложи я в чинийката и продължи:
– Изведнъж Линч погледна към мен, като че беше забравил, че съм в стаята на стола, и ми каза, че двамата с Тед били приятели и да не съм се притеснявала. В онзи момент реших, че не е истина и че го е казал, за да ме успокои. Помоли Макей да ме пусне да си тръгна, но в началото той се дърпаше. Всъщност не даваше вид, че го слуша. Линч се опитваше да го успокои, като се приближаваше бавно с протегнати ръце, казваше му, че всичко ще бъде наред, че нямало защо да върши неща, за които после да се разкайва, че той и някаква Холи мислили да му го признаят рано или късно в подходящия момент.
Лора не можа да прикрие изненадата си.
– Да – добави Нина. – Аз също го разбрах веднага. Линч и съпругата на Макей имали връзка и Макей току-що го научаваше. Не помня дали уточни по-детайлно нещата, но в онзи момент всичко беше повече от ясно. И вие мислите така, нали?
Всъщност Лора беше разочарована, защото очакваше причината за посещението да не се окаже конфронтиране с Линч заради връзката му с Холи. Тед го е знаел седмици по-рано. Защо се отключва подобна ненавременна реакция в онзи момент?
– Но Макей му каза, че не иска да говорят за това – вметна Нина.
Ето ти разковничето!
Момичето изпи останалото кафе на една глътка и продължи:
– Линч изглеждаше доста изнервен. Никога не го бях виждала такъв. Умоляваше го да ме пусне да си ходя, защото не съм имала нищо общо, и Макей се съгласи. Каза ми, че ако предупредя полицията, всичко ще стане много по-зле. Аз щях да го направя, така или иначе, но и Линч ме помоли за същото. Не го познавах кой знае колко, но беше достатъчно, за да разбера, че ме молеше искрено и че не беше игра, за да накара Макей да мисли обратното. Не знам дали въртяха тъмни сделки и честно казано, не искам да знам. Но Линч ме помоли да не звъня на полицията и аз го изпълних. Аз… нямаше как да предположа какво щеше да последва.