– Разговаря?
– Точно така. Наричат се терапевтични сеанси.
– Като телевизионния сериал на мама!
– Разбира се! Но тук сеансите са на живо, не по интернет както в сериала на мама.
– А ако кажем на доктор Хил да ги прави по интернет? Ще можеш ли да си дойдеш вкъщи?
Тед се засмя.
– Не е толкова просто като по телевизията. Важното е, че скоро ще бъда с вас…
И двете кимаха с разбиране и въодушевление и Тед се постара да запечати изваяни в съзнанието си израженията им, жаждата за близост с баща им, която излъчваше всяко личице. Наистина ли беше опитал да се самоубие? За какво ли беше мислил? Всеки път му ставаше все по-трудно да разбере онзи Тед, пребил жестоко своя приятел; самоубиеца, обмислял да остави две момиченца по на седем години сами с майка им.
Вече не беше онзи Тед, сигурен беше. Щеше да излезе от „Лавендер“, да си възвърне фирмата и живота. Ако имаше късмет, Линч щеше да излезе от комата и ще може да го помоли за прошка.
Прекараха повече от половин час заедно. Говориха за училище, за едни кукли, които им купила мама – Ариел и Алекс, – и за една нова приятелка, с две години по-голяма, която си спечелили в квартала на баба и дядо. Казвала се Хейли и понеже имала сестра в гимназията, знаела куп неща… Умеела да се гримира и ги беше научила! Това трябвало да остане в тайна, мама не бивало да знае. Тед им обеща, че така ще бъде. Развълнува се, като откри, че определени реалности не се бяха променили и вероятно никога нямаше да се случат. На Холи винаги ѝ се беше падала ролята на лошото ченге…
И като стана дума, защо не влезе с децата?
29
Лора отведе малките с обещанието, че ще видят баща си още веднъж, преди да си тръгнат. Холи влезе след това с избягващ го поглед; беше с къса коса няколко тона по-тъмна от обичайното.
– Здравей, Холи. – Тед все още седеше на канапето. Като видя, че тя не се приближава, той стана и се насочи към масата.
– Здравей, Тед. Радвам се да те видя, че си добре. – Холи му пусна една скромна усмивка. Седна на един от столовете. Остави чантата си върху масата с излишна предпазливост.
– Говори ли с доктор Хил? – Тед седна през един стол от нея.
– Да. Няколко пъти през тези месеци и днес също. Каза ми, че напоследък си отбелязал сериозен напредък.
– Вярно е. Допреди няколко седмици… всъщност нямам много яснота за дните тогава. Умът ми беше малко замъглен. Но с помощта на лекарката започнах да си спомням.
Холи кимна.
– Каза ми, че може би ще помогне, ако поговорим малко, ти и аз. – Холи потри чело. – Не искам да играя жертвата, но това беше много трудно за мен. Децата питат непрекъснато за теб, не знаех какво да им обяснявам.
– Представям си. И знам, че вината е моя. Аз съм отговорен за лошите решения, които съм взел. Затова се намирам и тук. Но ще изляза, Холи, и ще поема ролята, която ми е отредена за децата. Имала ли си някакъв паричен проблем?
– Не, не. – Холи направи физиономия, като че ли парите бяха най-маловажното нещо в света. – Травис се погрижи за всичко.
Холи загледа Тед в очакване на реакция му.
– О, да, добре помня Травис – констатира той.
Тя кимна.
Запазиха мълчание. Но някой трябваше да заговори и Тед сметна, че трябваше да е той.
– Как е Линч?
– Невероятно е, че не помниш Джъстин. Никога не си го наричал по фамилия.
Тед сви рамене.
– Все така – продължи тя.
– Не знаеш колко съжалявам. Аз… не знам какво точно се случи онзи ден. Умът ми го е изтрил изцяло.
– Да, същото ми каза и лекарката.
– Искам да знаеш, че колкото до мен, ти и той…
– Зарежи това, Тед, моля те. В крайна сметка ти си последният, от когото ще искам разрешение.
– Съжалявам.
– Доктор Хил ме помоли да говорим за това... как стояха нещата между нас. Спомняш ли си?
Тед наведе глава.
– Много зле – прошепна. – Аз… бях леко дистанциран.
– Поне това помниш. – Тонът на Холи не прозвуча укорително, но Тед я познаваше и знаеше, че му беше сърдита. – Тед, затваряше се в кабинета, отиваше в къщата на езерото почти през цялото време, избягваше ме напълно. Когато успявах да говоря с теб, водех кратък монолог със себе си, както знаеш никога не съм обичала дългите увъртания. Присъствието ми беше пречка в живота ти. Аз го проумях, ти го проумя, дори момичетата започнаха да го проумяват.
– За съжаление, си спомних тази част.
– Ще бъда откровена с теб, защото до това опират нещата. В онзи момент мислех, че има друга жена, че бизнес пътуванията ти, продължителните престои в къщата на езерото – всичко сочеше някаква забежка. Връзваше се идеално. И знаеш ли какво? Дори си пожелах да беше истина, колкото и нелепо да звучи. Знаех, че вече не ме обичаш.