– Не беше в „Лавендер“, татко. Съвсем като замъка е.
Тед се наведе и вдигна ножа. Като го завъртя леко, забеляза, че острието беше изцапано в червено.
Червеният е любимият ми цвят.
Какво правеше този нож там? Погледна към Майк и Еспозито, като че те можеха да му поднесат отговора телепатично. Не само че не го направиха, но и изглеждаха застинали в същата поза отпреди. Тед помисли да вдигне ръка, за да го последват и те, но дори не си направи труда. Знаеше, че няма да го сторят. За капак в този момент чу как тревата се движеше на няколко метра от него и този път без съмнение по вина на опосума, който се тътреше с провлачената си походка. Не изглеждаше заинтересуван от Тед. Не изглеждаше заинтересуван от нищо, подушваше тук-там, от време на време надигаше глава. Тед го последва, като не съзнаваше напълно, че продължаваше да стиска ножа като бракониер.
Шмугна се в алеята на „Лавендер“, изцяло непозната за него, и за няколко минути изгуби зрителен контакт с приятелите си. Вървеше по чакълестия път, обкръжен от дърветата. Опосумът вървеше отпред, насочвайки го.
Преди да стигне до една поляна, опосумът се отдалечи и го фокусира с нещо, което беше най-близко до усмивката, която онова дяволско животно беше способно да си позволи. Опашката му се виеше зад ниското му трътлесто тяло. Когато Тед повървя още няколко метра напред, разбра причината. На поляната лежеше мъртво момче. Тед знаеше, че е мъртво. Лежеше проснато по очи, с изпънати ръце от двете страни, и беше облечено със сако и шапка с емблемата на университета в Масачузетс. Тед ги разпозна незабавно поради простата причина, че ги беше слагал безброй пъти подобно на колегите си от университета. Не можа да види лицето на нещастника, но и, честно казано, не знаеше дали искаше да го види.
Тогава си спомни за ножа, стиснат в ръка, и инстинктивно погледна тялото по-подробно. Видя част от разрез на врата и кръвта, която беше изцапала храстите и потъмнила чакъла.
Кой си ти?
Започна да обикаля около тялото.
Трябваше да го помести… да види лицето.
– Тед… – каза глас зад гърба му.
Обърна се.
Беше Макманъс. Зад нето стояха Майк и Еспозито. Тримата изглеждаха загрижени. Тед се обърна пак за миг, колкото да провери онова, което вече знаеше – че на поляната нямаше никакво мъртво момче от университета в Масачузетс, а още по-малко ухилен опосум. Вдигна ръце в знак на примирение. Къде ли се беше дянал ножът, който току-що беше намерил?
Мълчаливо поеха пътя обратно.
– Успя ли да го видиш? – поинтересува се Майк.
Тед кимна почти незабележимо.
– Не съм много сигурен, че видях какво се крие зад кулисите, Майк. Ако трябва да съм честен, нямам никаква идея какво видях.
Образът на мъртвото момче беше все така запечатан в ума му. Кое беше то?
13 Супергерой от комикс на Дисни. – Б. пр.
14 Световноизвестна верига магазини за детски играчки. – Б. пр.
32
От половин час бяха в залата за оценка на „Лавендер Мемориал“. Лора му описа отгоре-отгоре посещението си при Нина, секретарката на Линч, но въпреки това си запази за по-късно последното разкритие на жената.
– Полицията така и не я е разпитала, но тя е била там с теб, Тед, преди да влезеш в кабинета на Линч.
Умът на Тед витаеше другаде. Идването на семейството му и странната случка в двора на болницата го бяха разстроили.
– Има ли всичко това някакво значение?
– Все още не съм ти разказала края. Но преди това ще ти кажа, че определено има, защото потвърждава, че всяко събитие от първия цикъл има връзка с реалността, и това може да ни помогне да възстановим последните дни преди влизането ти тук.
– Ако всичко това е вярно, защо ми е притрябвало да посещавам тип като Блейн?
– Именно за това исках да ти разкажа. Когато Нина е излизала от кантората на Линч, те е чула да го упрекваш за това, че те е проследил до къщата на Блейн.
Изречението закова вниманието на Тед. Повтори го бавно.
– Не мога да разбера каква връзка може да съм имал с подобен тип.
– Но сега знаем със сигурност, че двамата сте се познавали. Може да е била някаква връзка, за която никой не е знаел, дори Холи. Когато си разбрал, че Линч те е проследил до къщата, просто си се вбесил.
Лора изглеждаше потайна. През определени моменти му хвърляше особено остри погледи или поне така му се стори на Тед.
– Един момент, Лора. Какво искаш да кажеш с някаква връзка?
– Нищо конкретно, да не избързваме. Но смятам, че е важно да го проверим. Тед, има ли нещо?
Той сведе поглед.