През първите месеци отношенията между двамата се свеждаха до необходимия минимум. Единствените моменти на общуване се осъществяваха, щом прозвучаваха „Нирвана“ или „Пърл Джам“ по уредбата „Сони“ на Линч. Извън тези кратки разговори, завъртени все около музиката, нямаше нищо. Никога не говореха за работните си места, нито сядаха на една маса в стола, нито пък кръгът от приятели, който всеки още сформираше, даваше перспективата да се пресече.
Пръв Тед си даде сметка, че може би онези от кабинета за прием на документите бяха едни мръсни гении и че най-малкото беше подходил с предразсъдъци към Линч. Защото истината е, че върволицата жени, която очакваше да види, така и не се случи. Всъщност първото и единствено момиче, което влезе в стаята преди октомври, беше по желание на Тед. Линч не само че не показваше намерение да мами приятелката си, но всяка ситуация, предполагаща непознати, редящи се без свян да го търсят, изглежда, го безпокоеше сериозно. Тази магнетичност беше сън за всяка; с много по-малък антураж други в кампуса караха леглата да скърцат на всеки пет минути. Така му казваха по онова време в УМА да го направиш с някое момиче; креватите имаха стари пружинени матраци, много удобни, но и много издаващи. Линч не накара леглото да заскърца нито веднъж през тези първи месеци, а Господ знаеше, че можеше да го докара до разпад. На Тед му мина мисълта, че Линч беше гей и че снимката на приятелката му е на някое случайно момиче. Няколко пъти го чу да говори по телефона с нея и предположението, че всички тези разговори бяха театър, вече беше прекалено. Момчето беше вярно, за капак имаше способността да омайва с точността на базука и въпреки това нямаше намерение да я използва. Ама наистина странен тип. А това Тед започваше да го интригува. Когато дойде октомври, а с него и първите изпити, Линч изкара едно C и три пъти B. Беше в еуфория. Но изненадата му беше далеч по-голяма, когато видя оценките на своя опърничав съквартирант. Всичките A. Беше невъзможно, със сигурност ставаше дума за някаква измама, защото го беше наблюдавал ежедневно и знаеше, че времето, посветено на учене, беше минимално, почти винаги под един час дневно. Линч се съмняваше, че през часовете работа в столовата би могъл да се съсредоточи в учене. Та той не носеше дори и учебниците си! Тогава, какъв беше номерът му? Номерът, както щеше да разкрива в течение на седмици Линч, бе, че съквартирантът му по стая беше изключително интелигентен и на всичкото отгоре, надарен с несравнима фотографска памет. Това беше причината Тед да се отличава и в аналитичните дисциплини, и в онези, които изискваха слонска памет. Четеше със завидна скорост, три или четири пъти по-голяма от тази на обикновения студент, а за капак не му убягваше нищо. Линч разбра също така, че часовете, посветени на покера, разгърнати от Тед в поредица от нелегални комарджийски сбирки извън кампуса, бяха ни повече, ни по-малко начинът му за препитание. Когато недоразуменията помежду им се изгладиха напълно, Тед му призна, че в действителност ненавиждаше покера, но той беше достатъчно популярен, за да може да се движи в различни кръгове, без да буди прекалени подозрения. Играч, който печели много повече, отколкото губи, рано или късно бива отхвърлян. Тед умееше да запомня карти с лекота, да взима статистически сложни решения за секунди и това правеше оръжията му срещу случайността непобедими. По студентските маси не се завъртаха големи количества пари, но дори и така Тед се оправяше и събираше нужното за разходите, които стипендията му не покриваше, както и за престоя на майка му в клиниката.
В крайна сметка се оказа, че техническият отдел наистина си беше свършил добре работата. На Тед и Джъстин не им отне много време, за да станат приятели.
2
1993
Прелюдията към приятелството беше дълбокото уважение, което почувстваха един към друг. Тед не се беше сприятелил реално с никого; другарите му по покер вероятно го считаха за свой приятел, но Тед се преструваше през цялото време пред тях, казваше и правеше каквото те очакваха и това беше всичко. Беше се научил да вирее почти във всяка среда и го правеше по един рационален, премислен, неемоционален начин. Джъстин беше първият човек, към когото прояви чисто човешко любопитство; едно напълно ново усещане за него, защото и в гимназията не му се удаваше да поддържа приятелства.