Джъстин, от своя страна, беше направил няколко контакти с евентуално бъдеще, но бавно и постепенно ги изостави и се затвори в свой свят. Беше самотен мъж по природа и появата на приятел, който да го разбира, му вдъхна увереността, от която се нуждаеше, за да започне да бъде самият себе си. Това внезапно приемане на вътрешното му Аз доведе до промени в живота му, които започнаха да се проявяват през тази първа година в университета.
Един студен следобед преди Коледа Джъстин се опитваше да се съсредоточи върху есето си по творческо писане. Кърт Кобейн се провикваше за фон, а Тед беше приключил с учебния план за деня – половин час изтегнат на леглото с няколко учебници по финанси, статистика и кой знае по какво още, прелиствайки страниците на всичките едновременно като същински октопод. Който и да го видеше как учи, можеше да се обезсърчи. В момента се готвеше да отиде на шестия етаж, където покер срещите ставаха все по-дълги и по-дълги. По думите му останалите бяха станали по-добри играчи и знаеше твърдо, че двама или трима бяха изработили механизъм, за да го прецакат, заговорничейки помежду си и с помощта на дребни знаци, които той вече беше разкрил. Като се имаше предвид, че той беше този, чиито печалби почти винаги излизаха на плюс, подобен заговор се очакваше рано или късно. За момента можеше да се справя или поне така смяташе. Винаги съществуваше възможността да избегне масата на тримата мошеници и да си потърси друга, където да играе, дори извън кампуса. Но така и така му оставаше малко време, затова почти автоматично отправи въпрос към Джъстин с усещането, че приятелят му отдавна беше чакал да му бъде отправен. Той винаги говореше за майка си, но никога за баща си и онзи следобед видя, че трудно се концентрираше върху учебниците – гледаше през прозореца, обикаляше из стаята и си подхвърляше топка за тенис по стената… Тогава Тед използва да му зададе въпроса, който толкова протакаше. Подозираше, че бащата може да е починал или че го е зарязал като малък. Излезе, че не е.
Бащата на Линч си беше жив и здрав, живееше си в Диърфилд с госпожа Линч и с другия им син и Джъстин изпитваше към него органична ненавист. Още едно съвпадение!
– Почти не си говорим. Никой не може да каже защо – заяви Джъстин. Сложи си униформеното сако и отвори прозореца. Леден полъх обгърна стаята за секунди. Седна на перваза на прозореца и запали цигара. Направи всичко на автопилот, обвит в облак дим и обърнал поглед към миналото. – Даже и баща ми не знае причината, представяш ли си, Тед? Така и не му я издадох. Може би някой ден ще го направя.
Тед седна на своето легло. Играта на покер можеше да почака.
– Разбирам те. И моят баща е един нещастник.
Джъстин кимаше, предизвиквайки студа с лице, обърнато навън.
– Той мисли, че се дължи на възрастта, че съм в етап на непокорство и ще мине и замине. Майка ми е убедена в същото, макар че с нея се държа коренно различно или поне се опитвам. Този човек е толкова невеж, че е неспособен и на минимална самокритика. Като дете бяхме неразделни. Баща ми беше моят идол, исках да му подражавам във всичко. Нямаше равен.
Джъстин допуши цигарата си и се втурна да затвори прозореца. Потри ръце и се приближи до радиатора, за да се стопли.
– С баща ми сме като две капки вода – каза с примирение. – Сякаш сме клонирани. Ако ти покажа негова снимка отпреди трийсет години, ще помислиш, че съм аз, като изключим характерните по онова време гигантски очила и панталони модел „слонов крак“. Във всеки случай предполагам, че това се отрази на връзката, която изградихме помежду си, а може би не. Не знам. Имахме специална връзка. С брат ми например не беше така. Ти имаш ли брат, сестра?
Тед кимна отрицателно.
– Извинявай за отклонението… ти нали трябва да ходиш на…
– Човече, остави това. Кажи си нещата да ти олекне.
– Баща ми е електротехник, работи за своя сметка. Когато бях малък, едва дочаквах ваканцията, за да тръгна с него. Отивахме с бусчето му за материали и да изпълняваме поръчките, казваше, че съм негов помощник и един ден съм щял стана като него. Беше всичко, за което мечтаех, кълна се. Ако ме попитаха какъв исках да стана, като порасна, щях да отговоря електротехник без грам да се замисля. От раз.