Джъстин изпука пръсти.
– Баща ми купуваше редовно от три-четири магазина. В два от тях обслужваха продавачки и баща ми флиртуваше с тях през цялото време. Тогава ми подмяташе шеговито, че не трябвало да казвам нищо на мама, и аз, разбира се, не ѝ казвах нищо никога. Когато се касаеше за частна работа и на вратата ни посрещаше жена, се разиграваше същата сцена. Казваше ми нещо от сорта на: „Не казвай нищо на мама, Джъстин, защото знаеш колко ще се натъжи като научи“. Казваше, че това не означава, че не я обича, че мъжете сме обичали да флиртуваме с други жени и още куп простотии. – Джъстин тръсна глава. – Знам, че ще прозвучи глупаво в момента, но тогава вярвах, че е така, Тед. Баща ми разправяше неща от сорта на: „Видя ли как продавачката ми зяпаше мускулите на ръката? Нарочно си навих така ръкава, за да може тя да го види“… Така беше непрекъснато. Ако по телевизията се покажеше някоя готина мацка и ако майка ми не гледаше, ми правеше физиономии или жестове. А аз бях едва на осем! И така беше непрекъснато. Само дето, като станах на дванайсет, вече не важеше само флиртът… с няколко от тези жени поддържаше случайни контакти.
Тед слушаше с внимание, с каквото рядко удостояваше другите хора. Мислеше за много неща, сред които и че почти сигурно тази беше причината, за да попаднат в крайна сметка с Джъстин в една и съща стая. Определено бяха свършили чудесна работа в техническия отдел.
– Знаеш ли кое е най-лошото?
– Кое?
– Че едва навършил шестнайсет, и аз започвах да се държа по същия начин. Защото бях убеден, че това трябваше да правят мъжете. Смятам се за интелигентен мъж, Тед… Не колкото теб – засмя се Джъстин, – но не съм глупав. И мога да те уверя, че НИКОГА не поставих под въпрос уроците на баща ми. Като че думите му бяха думи на бог, като че бяха ИСТИНАТА. По онова време вече си давах сметка, че майка ми, която също не е някой идиот, имаше сериозни подозрения, а може да е била и сигурна за авантюрите на баща ми. А майка ми е човекът, когото обичам повече от всеки друг на този свят. Как съм могъл да не му потърся сметка за нещата, които са можели да я наранят точно нея?
– Добре де, но си го разбрал навреме. Това е важното.
– Да, предполагам, че да.
Невърмайнд беше свършила по някое време. Сега се беше възцарила пълната тишина, която се очакваше да настъпи в петък вечер в едно студентско общежитие. Имаше доста стриктна политика по отношение на шума, но в края на седмицата мерките са разхлабваха малко.
– Забавно е – подхвана Джъстин. – Никога не съм споделял това с никого. Психоложката, която ме интервюира в кабинета за прием, ме попита за баща ми и ѝ казах, че отношенията ни са трагични, но дотам. Никога не казах на никого защо го мразя.
Тед не знаеше как да отговори на последното. Беше развълнуван или поне така си мислеше.
– В началото той не разбираше защо исках да го държа далеч от мен – продължи Джъстин, – не че и сега го разбира, но по-скоро го е приел. Но продължава с патетичните си опити за сближаване и винаги избира да ми говори за жени. Смята, че по този начин скъсява дистанцията. Толкова е жалко. Миналата година заведох приятелката ми у нас. Първото момиче, което представям пред нашите. Казва се Лила, мисля че ти говорих за нея – посочи снимката на стената. – Имаш я нагледно, Лила не е точно… предизвикателна. Работата е там, че…
Джъстин стана и хвана главата си с ръце.
– Боже мой, ама какво ми става… не спрях да дрънкам и за секунда. Ще ме вземеш за…
Тед стана и го хвана за рамото.
– Хей, спокойно. Друг ден ще се наложи да чуеш и от мен за моя баща – каза Тед, макар да нямаше никакво намерение да разказва своята история. – Ще е оспорвано съревнование по малоумие, вярвай ми. Та така, и какво стана с Лила?
Джъстин се позамисли.
– Когато Лила си тръгна – каза след кратка пауза, – дойде при мен и ми каза, че съм можел да получа много по-добро от нея. Намигна ми и се усмихна. Представяш ли си? С Лила се запознах случайно, покрай един приятел. И знаеш ли какво? Едно от първите неща, минали ми през ума, бяха какви би ми ги наговорил баща ми за нея… и се оказаха същите неща, които чух по-късно. До такава степен познавам начина на мислене на кучия син.
– Вероятно затова си я избрал.
– Може би. Истината е, че нямаме много общо.
Джъстин се засмя.
– Напоследък разговорите с нея са леко хладни. И като добавим и разстоянието, наистина не знам. – Изведнъж се спря. – Ти не трябваше ли да си на шестия етаж и да обираш ония идиоти?
Тед сви рамене.
– Днес мога да ги оставя да почиват – отсече. – Вчера партиите бяха повече от печеливши. Искаш ли да пием по бира? Аз черпя.